15 nov 2007, 21:49

``Никой не ме попита``

  Prosa » Cartas
2K 1 2
1 мин за четене

Срещнах те и в същия този миг се влюбих в теб! Опитах се, наистина се опитах да не го правя, но никой не ме попита какво аз исках! Всеки гледаше единствено собственото си щастие, всеки виждаше, че правя огромна грешка... Никой не се опита да ме спре, да ми каже, че не си за мен, да ме събуди! И щом те срещнах, се влюбих в теб на момента! И то не попита, не попита какво аз исках, просто се случи и сърцето ми в същия този миг затуптя  в ритъм с твоето! И наистина помислих, че това е любовта, истинската! А тя не попита, не попита какво аз исках и си отиде, така както и беше дошла - само за един единствен миг! Защото в един момент бях до теб, беше ме прегърнал и аз се бях сгушила в прегръдките ти, а в следващия вече разкъсвах веригите, с които ме беше обгърнал, и бягах от теб! Бях осъзнала нещо, аз самата не знаех какво беше, но то ме накара да си отида. Накара ме да си представя живота си без теб и тогава той ми се виждаше прекрасен, пълен с нови мечти и красота! Но колко бях сбъркала, ала и сега никой не ме пита какво аз искам! Никой не ми казва къде си ти. И вече е твърде късно, ти си твърде далече и вече не те интересува какво АЗ искам! Вече не ме обичаш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Грешка - никога любов не може да е грешка...Само може да боли!
  • Бъди сигурна, че ако някой ти беше казал, че правиш грешка, щеше да го намразиш за това и нямаше да се вслушаш в думите му.

Selección del editor

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...