Срещнах те и в същия този миг се влюбих в теб! Опитах се, наистина се опитах да не го правя, но никой не ме попита какво аз исках! Всеки гледаше единствено собственото си щастие, всеки виждаше, че правя огромна грешка... Никой не се опита да ме спре, да ми каже, че не си за мен, да ме събуди! И щом те срещнах, се влюбих в теб на момента! И то не попита, не попита какво аз исках, просто се случи и сърцето ми в същия този миг затуптя  в ритъм с твоето! И наистина помислих, че това е любовта, истинската! А тя не попита, не попита какво аз исках и си отиде, така както и беше дошла - само за един единствен миг! Защото в един момент бях до теб, беше ме прегърнал и аз се бях сгушила в прегръдките ти, а в следващия вече разкъсвах веригите, с които ме беше обгърнал, и бягах от теб! Бях осъзнала нещо, аз самата не знаех какво беше, но то ме накара да си отида. Накара ме да си представя живота си без теб и тогава той ми се виждаше прекрасен, пълен с нови мечти и красота! Но колко бях сбъркала, ала и сега никой не ме пита какво аз искам! Никой не ми казва къде си ти. И вече е твърде късно, ти си твърде далече и вече не те интересува какво АЗ искам! Вече не ме обичаш!