15.11.2007 г., 21:49

``Никой не ме попита``

2K 1 2
1 мин за четене

Срещнах те и в същия този миг се влюбих в теб! Опитах се, наистина се опитах да не го правя, но никой не ме попита какво аз исках! Всеки гледаше единствено собственото си щастие, всеки виждаше, че правя огромна грешка... Никой не се опита да ме спре, да ми каже, че не си за мен, да ме събуди! И щом те срещнах, се влюбих в теб на момента! И то не попита, не попита какво аз исках, просто се случи и сърцето ми в същия този миг затуптя  в ритъм с твоето! И наистина помислих, че това е любовта, истинската! А тя не попита, не попита какво аз исках и си отиде, така както и беше дошла - само за един единствен миг! Защото в един момент бях до теб, беше ме прегърнал и аз се бях сгушила в прегръдките ти, а в следващия вече разкъсвах веригите, с които ме беше обгърнал, и бягах от теб! Бях осъзнала нещо, аз самата не знаех какво беше, но то ме накара да си отида. Накара ме да си представя живота си без теб и тогава той ми се виждаше прекрасен, пълен с нови мечти и красота! Но колко бях сбъркала, ала и сега никой не ме пита какво аз искам! Никой не ми казва къде си ти. И вече е твърде късно, ти си твърде далече и вече не те интересува какво АЗ искам! Вече не ме обичаш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Грешка - никога любов не може да е грешка...Само може да боли!
  • Бъди сигурна, че ако някой ти беше казал, че правиш грешка, щеше да го намразиш за това и нямаше да се вслушаш в думите му.

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...