2 мин за четене
Започвам нова поредица, но този път не с Никой, а с Никоя.
Малката кибритопродавачка
През зимата нощта идва бързо. Прибирах се от големия град и открих, че нямам кибрит. Последната клечка запалих преди минута. Наближавах огромния паркинг на група от хипермаркети. Влязох и с трудност намерих, къде да паркирам. Не знам защо, но тези паркинги ми донасят много екзистенциално и сюреалистично усещане. Вероятно е заради студените светлини и небето над мен или е от гадните високоговорители с Коледни песни, или просто мразя хипермеркетите.
Слязох от колата и преди да стигна до първото хале видях едно момиченце, което беше седнало върху парче от кашон. Сякаш шумът и навалицата не го интересуваха. Застанах пред него и... Просто не знаех, какво да му кажа, но ме привлече спокойствието, което излъчваше.
- Господине, аз мога да ви дам кибрит.
- Откъде разбра, че търся кибрит?
- Малко хора ме виждат, дори за тази вечер никой. Хората не виждат, когато ги е обзела налудността да пазаруват.
- Права си, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse