Нищо против белгийците!
Това не е точно история, нито пък разказ, който заслужава някакво особено внимание, това просто е лично преживяване, което реших да споделя.
От известно време живея в Белгия и полагам някакви усилия да се справя с местния език, в моя случай – нидерландски, можеше да е и френски!
Езиците никога не са ми били силна страна, но щом човек е решил да прекара живота си, или поне част от него извън Родината, то би трябвало да се приспособи, съответно и да може да общува с хората. Често разчитам на усмивката си и на много добре заучената фраза: „Съжалявам, не говоря нидерландски!” В магазините е лесно, взимаш си количка за пазаруване а на касата просто плащаш, ако не разбереш колко дължиш, поглеждаш към касовия апарат и всичко е наред.
Един прекрасен ден аз и семейството ми присъствахме на събитие, където имаше доста хора, все белгийци и всички се отнасяха към нас с особено внимание. При мен дойде много мил човек, който твърдо бе решил да се запознаем и да си поговорим. Представи се, разказа ми накратко за семейството си, жена, деца... до тук добре, разбрах го, все пак бяха сравнително елементарни неща. Дойде моят ред да се представя, но естествено, аз се ограничих само с това, колко ми е приятно и, че се казвам Румяна, усмихнах се и разговорът приключи!
След няколко седмици отново се срещнахме с този мил човек, а той с една широка усмивка попита: „Здравей, ти беше от Румъния, нали!”
Оттогава се представям само като Руми, не защото имам нещо против Румъния, но изпадам в тази ситуация за пореден път и не искам да оставям белгийците с грешно впечатление!
А, що се отнася до моят нидерландски... решила съм да го науча този език! Някой ден! Дотогава, твърдо разчитам на усмивката си, така поне разбират, че нямам лоши намерения, нито нещо против тях!
© Руми Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Разсмя ме! И ми напомни за случая с моя брат, който се водеше в здравната система на Дубай като белгиец. Просто индиецът, който го регистрирал не бил чувал за България. Брат ми пояснил, че е в Европа и оня ми ти мискинин индиеца написал Белгия😁 такива ми ти работи стават по света... Белгия, България... Румъния, Румяна😁
-
Бистре, все още разчитам предимно на усмивката си
-
Хахахахаха, дообре.
Сега се чудя, белгийският холандски (фламандски или както там се опитват да го кръстят белгийците) подобри ли се?
Яка история -
Мария, вярвам и ти благодаря, че винаги си толкова мила и сърдечна!
-
Забавна история и малко тъжна, разбира се... Но ти имаш преднина пред другите - твоята искрена и топла усмивка, така че не се притеснявай, Руми! Усмивката, както и поезията, гради мостове между хората. Вярвай в това!
-
Доче, благодаря ти за милите думи, от все сърце!
Мария, толкова много топлина извира от твоите думи, правиш ме изключително щастлива с присъствието си! Благодаря ти и за пожеланието!
Прегръщам ви, прекрасни момичета! -
Благодаря за споделеното лично преживяване мила, Руми! Мога само да си представя колко ти е трудно. Но ти си изключително излъчващ красота човек и това не е случайно. Убедена съм, че скоро ще преодолееш езиковата бариера напълно. Пожелавам ти успех и те прегръщам с цялото си сърце!
-
Руми, продължавай да омайваш с усмивки белгийците, а нас със своите прекрасни произведения! Успех!
-
Гавраиле, благодаря ти от сърце за подкрепата! 🙂
Силве, усмихна ме твоята идея, ще взема да предложа на някой белгиец уроци по български... съвсем безплатни! 🙂
Благодаря ви, приятели! -
Руми, ти си толкова слънчев и чист човек, че по-скоро белгийците трябва да научат малко български, за да се докоснат до твоята душевност. Прочетох с интерес!
-
Руми,и на мен ми е доста трудно с чуждите езици но когато усетиш че те приемат сърдечно някак си е по-лесно.
-
Латинка-Златна сравнението с Румяна - Румъния ми беше много забавно и нямаше как да го споделя, без да спомена за своя нидерландски! Радвам се, че съм те усмихнала!
Ангелче, приятно ме изненада присъствието ти! Благодаря, с усмивка.... -
Мариана, благодаря ти за пожеланието и за това, че си прочела моето излияние! 🙂
Васе, така е, без език никак не е добре, за сега пазарувам само от супермаркети където е на самообслужване... 🙂
Антоан!!! 🙂 Така ме развесели, отдавна съм те признала като човекът с най-добрите и оригинални коментари! Как ти ги ражда главата, незнам, но ти благодаря от сърце, че не ме подмина! 🙂 Още се смея... 🙂
Скъпа моя Ирина, очаквах те с голямо нетърпение! Обещавам да се заема по-сериозно с учене! 🙂 Относно руския... преди няколко дни бяхме в парка и чувам една жена да говори на детето си на руски, така се зарадвах! Заприказвахме се и тя също ми сподели, че изпитва трудности с нидерландския! Лееекичко се успокоих, че не съм единствена с този "проблем!"
Пожелавам прекрасна вечер на всички вас, приятели! Благодаря ви! -
"След няколко седмици отново се срещнахме с този мил човек, а той с една широка усмивка попита: „Здравей, ти беше от Румъния, нали!”
Така го е разбрал от добре наученият ти нидерландски?
Усмихна ме, Руми! -
С това късичко разказче,Руми,каква дискусия може да стане от преживяванията на всички почти,били в чужбина...И не само там,а и тук някога по морето/уви,аз все в това някогашно време разказвам!!/всички,окобено тъй наречените "гларуси"/свалячите/,се мъчеха да са в услуга на чужденците и "джвакаха"някакви езици къде със думи,къде с мимики или ръце...А като отидехме на екскурзия в соцстраните-беше лесно-"говорехме"руския от училище "научен",но се разбирахме,защото и те го учеха....Но когато пазарувахме в Чехия например,все ни отговаряха,че нямат,защото ни мислеха за руснаци,а не ги обичаха...Но ти трябва да научиш нидерландски и вярвам в теб!!..И пак се усмихвай.....
-
Бях в Италия и реших да си купя магданоз/ с мимики/. Прибрах се с зеле, марули и то на по-скъпа цена от магазина. Това ми беше единственото пазаруване за целия престой. Без език си загубен. Поздрав!
-
ШефаПървомай, благодаря за поздрава! И аз не бях се сещала за такова сравнение между Румяна и Румъния, но тук ми се случи и много се забавлявах!
Ели, благодаря, че прочете! Случвало ми се е да лежа в болница за кратко и там сестрата доведе една жена, туркиня, защото си мислеше, че българите, освен български, говорят и турски! Мен също ме натъжават такива сравнения, но действителността е такава!
Стойчо, благодаря ти за споделеното! Жалко е, че за България или не се знае почти нищо, или това с което ни свързват е все лошо. Скоро една позната белгийка сподели, че неин племенник идвал на почивка по черноморието, всичко било добре там, но бил разочарован от бедността в страната като цяло! -
И аз имах същите неволи в Германия, защото криво ляво започнах с поздравите(там и непознатите се поздравяват) успешно,но като идеше реч за града някои вместо Ямбол разбираха Ямбург(Русия) и аз се опитвах да им кажа, че живея на стотина километра от порт Бургас на Черно море... Ето защо е желателно човек да знае езика на страната в която е в момента.
Руми, много ми хареса написаното, защото езиковата бариера е първият тест,за да преодолее един човек средата на изолацията в друга държава.
Поздравления! -
Разказът ми хареса! Но много често срещам в чужбина хора, които ни бъркат с Румъния, Турция и т.н. Повечето не са чували за България! Дано да се справите с това! Поздравления и успех с езика!
-
Младене, нямаш идея колко много ме зарадва коментарът ти! Усмихвам се
в момента! Белгийците са изключително мили хора и наистина си струва да се научи езикът! Благодаря ти от сърце, че ми гостува, за мен винаги е истинско удоволствие! -
Колко мило поднасяш една житейска случка, Руми. Много ми импонират твоите белетристични изяви. От Румяна до Румъния било много близко, макар че едва след като прочетох разказа ти разбрах това. Пожелавам ти час по-скоро да научиш нидерландския! Дори и само заради тези мили хора си струва. И ти благодаря за усмивките и радостта, която ми донесе с този твой разказ!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
