Нищо против белгийците!
Това не е точно история, нито пък разказ, който заслужава някакво особено внимание, това просто е лично преживяване, което реших да споделя.
От известно време живея в Белгия и полагам някакви усилия да се справя с местния език, в моя случай – нидерландски, можеше да е и френски!
Езиците никога не са ми били силна страна, но щом човек е решил да прекара живота си, или поне част от него извън Родината, то би трябвало да се приспособи, съответно и да може да общува с хората. Често разчитам на усмивката си и на много добре заучената фраза: „Съжалявам, не говоря нидерландски!” В магазините е лесно, взимаш си количка за пазаруване а на касата просто плащаш, ако не разбереш колко дължиш, поглеждаш към касовия апарат и всичко е наред.
Един прекрасен ден аз и семейството ми присъствахме на събитие, където имаше доста хора, все белгийци и всички се отнасяха към нас с особено внимание. При мен дойде много мил човек, който твърдо бе решил да се запознаем и да си поговорим. Представи се, разказа ми накратко за семейството си, жена, деца... до тук добре, разбрах го, все пак бяха сравнително елементарни неща. Дойде моят ред да се представя, но естествено, аз се ограничих само с това, колко ми е приятно и, че се казвам Румяна, усмихнах се и разговорът приключи!
След няколко седмици отново се срещнахме с този мил човек, а той с една широка усмивка попита: „Здравей, ти беше от Румъния, нали!”
Оттогава се представям само като Руми, не защото имам нещо против Румъния, но изпадам в тази ситуация за пореден път и не искам да оставям белгийците с грешно впечатление!
А, що се отнася до моят нидерландски... решила съм да го науча този език! Някой ден! Дотогава, твърдо разчитам на усмивката си, така поне разбират, че нямам лоши намерения, нито нещо против тях!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Руми Все права защищены
