Това не е точно история, нито пък разказ, който заслужава някакво особено внимание, това просто е лично преживяване, което реших да споделя.
От известно време живея в Белгия и полагам някакви усилия да се справя с местния език, в моя случай – нидерландски, можеше да е и френски!
Езиците никога не са ми били силна страна, но щом човек е решил да прекара живота си, или поне част от него извън Родината, то би трябвало да се приспособи, съответно и да може да общува с хората. Често разчитам на усмивката си и на много добре заучената фраза: „Съжалявам, не говоря нидерландски!” В магазините е лесно, взимаш си количка за пазаруване а на касата просто плащаш, ако не разбереш колко дължиш, поглеждаш към касовия апарат и всичко е наред.
Един прекрасен ден аз и семейството ми присъствахме на събитие, където имаше доста хора, все белгийци и всички се отнасяха към нас с особено внимание. При мен дойде много мил човек, който твърдо бе решил да се запознаем и да си поговорим. Представи се, разказа ми ...