- Г-н Хейс, добър вечер! - приветлив женски глас се усмихваше от другата страна на телефона.

  - Слушам Ви!

  - Вашето такси Ви очаква пред дома Ви, моля бъдете точен , тъй като групата пред магазина вече Ви очаква. Приятно изкарване!

 Разговорът прекъсна преди да може да реагира по какъвто и да било начин. Не му стана много ясно и побърза да слезе. Наистина го чакаше такси. Отвори вратата и кимна мрачно на шофьора.

  - Добър вечер, г-не!

  - Подобно! - отвърна Хейс.

Пътуваха няколко минути, не повече от 20, когато таксито спря пред "Антики Маги", малкото невзрачно магазинче. Отпред стояха още трима души.

  - Лека нощ, г-не!

  - И на Вас! - Хейс внимателно затвори вратата.

  - Здравейте, аз съм Албърт Виани, Вашият гид в това неввроятно пътуване! - към него се подаде пухкава и добре поддържана "лапа" на сервилно човече, което печели доста от глупави и самотни типове като Хейс.

  - Простете, г-не, но ми е малко странно, защо сме тук? - той грубо се отдръпна и огледа с недоверие спътниците си. Единият беше млад мъж на видима възраст около 30 г., слаб с незапомнящо се лице, облечен спортно, с изражение на отегчен до смърт интелектуален гений. Вторият сътник беше дама, с аристократична осанка, около 45 годишна, изключително сдържана и приветлива, но от този тип хора, които държат околния свят на безопасна дистанция.

 Никой нямаше желание да се запознава с другите и Хейс реши да не наруши това правило.

  - Вижте, Вие само ще пътувате заедно в едната посока  и то за кратко! - Виани беше видимо притеснен от студеното посрещане. - Както и да е, частен автобус ще ви откара до летището и там ще ви качат на чартърен полет. Първо ще оставят Вас г-н Хейс в едно приказно кътче, после ще продължим до...

  - Моля да спазвате конфиденциалност, г-н Виани! - внезапно се намеси аристократичната дама. - Държа да остана анонимна!

  - Съжалявам, простете ми! И така, ето автобусът идва, нека се приготвим.

Никой не носеше багаж повече от една ръчна чанта.Пътуваха мълчаливо, а навън се стелеше мокра, непрогледна мъгла. Албърт Виани събра пропуските им и когато спряха на летището ги предае на рецепция. Очакваше ги малък шикозен самолет. Те се настаниха удобно и всичко се случваше в някакъв хармоничен ред, като че бяха преминали предварително обучение за добро поведение.

  - Г-н Хейс, скоро ще се приземим за Вашата дестинация. - Виани несполучливо се опитваше да се усмихне.

 - Благодаря! - Хейс се чувстваше още по-неловко. Малък бял джип го отведе, беше около 6 сутринта. Той не знаеше къде се намира.

  "Трябва да съм много далеч от дома за 3 часа пътуване със самолет..." - гадаеше обърканото му съзнание.

 И тогава го видя - заветното място от мечтите му. Девственият изгрев се къпеше в слънчевите лъчи с божествена красота. Пред него се ширеше скромната шапчица на скалист хълм, в чието подножие се гушеше малка борова гора. Дочуваше слабия прибой на неспокойни морски вълни и соления вкус от целувката на морето, което от тук не се виждаше. Малка пътечка от бял чакъл водеше до средноголяма къщичка, смес от бунгало и хижа, приказно красива, кацнала като самотен,  бял гълъб върху скалистото сърце.

 Хейс изпита неподозирано вълнение. Не чу кога джипа е тръгнал. Жадните му очи търсеха нея. И... Тя стоеше на прага на приказната къщичка, усмихната, облечена в семпла рокличка, жълта с бели маргаритки, като малко момиче. Вятърът развяваше разпуснатата и' тъмна коса, по-мека от пух, а ръцете и' бяха протегнати очакващо към него. Неговата Лайла, смисъла на неговия живот, безценното му съкровище.

/следва продължение/