Носовите гласни
Те са две: голямата носовка Ѫ и малката носовка Ѧ. В старобългарския език са се произнасяли с носов призвук: Ѫ е звучала като носово О, а Ѧ като носово Е.
Някъде към ХІІІ-ХІV век носовите гласни постепенно започват да губят своя назален характер и да се променят. В значителна част от българските говори голямата носовка се изравнява с гласната Ъ, а малката носовка – с Е. Тази промяна се налага и в книжовния език. Но в някои диалекти са се получили доста разнообразни заместници на носовите гласни. На мястото на голямата носовка откриваме още гласните А, О, Е, а на мястото на малката носовка – Ъ или О.
Интересни са родопските говори. И до днес там могат да се чуят думи, в които голямата носовка е преминала в О: рока (ръка), мока (мъка), пот (път), а малката носовка – също в О, но с мекост на предходната съгласна: мьосо (месо), зьот (зет), пьот (пет).
* * *
Някога, преди много години, живях известно време в Родопите. Хазаите ми бяха българомохамедани – добри, честни и трудолюбиви хора. Беше по черешово време. Бащата се беше качил на дървото и береше череши в голяма кошница. Дъщеричката му – около осемгодишна, синеока, с дълга руса коса, сплетена на две плитки, подскачаше около дървото. Нямаше търпение баща ѝ да слезе с кошницата. По едно време извика:
– Бубайко! Бубайко, мЕтни ми един кичЕн!
Знаех, че бащата няма да откърши клон от черешовото дърво и да го хвърли на земята. Детето не знаеше и продължаваше да го моли. В това време майката белеше картофи на чардака и пееше:
– Гльодай ма, вакъл Иване, гльодай ма, та са нагльодай!
* * *
Въпреки че двете носовки още през среднобългарския период губят собствения си гласеж, техните буквени знаци остават дълго време по местата си. Графемата на малката носовка оцелява в българските книги до средата на ХІХ век. Тя е развенчана за първи път от Търновската езиково-правописна школа и така отпада от българската азбука.
* * *
Разказват, че раздялата между двете сестри била много драматична. Малката носовка ридаела неутешимо, а Голямата носовка се чудела как да я успокои.
– Не тъгувай, сестрице – говорела ѝ благо тя. – Ти не си отиваш завинаги. Нали оставаш в старите книги! Хората ще ги четат и ще си спомнят за тебе.
– И колко ще бъдат тези, които ще четат старите книги? – попитала през плач Малката носовка.
– Не е важно колко ще бъдат, а какви! – отговорила Голямата носовка. – Сигурна съм, че ще бъдат умни и добри хора.
– Да, но в живата реч моят глас никога повече няма да се чуе.
– Не е вярно. Дори и след 150 години ще има хора, които ще те запазят в говора си.
– Така ли? Къде ще живеят тези хора? – попитала с плаха надежда Малката носовка.
– В Югозападна България и в някои съседни земи. Представяш ли си, те ще продължават да казват глендам, пендя, братовченди вместо гледам, педя и братовчеди.
– Обаче българският книжовен език ще ме забрави напълно, окончателно и безвъзвратно! – не се предавала Малката носовка.
– Отново грешиш, миличка. Ти си оставила следите си върху такива важни думи: име, време, знаме, племе, семе, стреме... Споменът за тебе ще възкръсва всеки път, когато хората изговарят имена, времена, знамена...
– Откъде знаеш всичко това? – попитала недоверчиво Малката носовка. – Да не би да виждаш в бъдещето?
– Не, не мога да виждам в бъдещето, но както знаеш, аз съм мъдра буква. А мъдростта е като факел всред тъмата на времето – отговорила Голямата носовка.
Всъщност последните си думи тя изрекла на старобългарски език и те звучали приблизително така: Не, азъ не могон видети чьто бондетъ, нъ якоже ты знайеши, азъ есмь мондра букы. А мондрость естъ яко светильникъ по среде тьме времене.
Тези думи така развеселили Малката носовка, че тя забравила за опасенията и тревогите си, засмяла се, целунала сестра си за сбогом и напуснала българската азбука. А голямата носовка продължила пътя си през книгите сама.
* * *
Дълго време графемата на голямата носовка заема етимологичните си места – в корените на много думи и в окончанията на някои глаголи в първо лице единствено число и трето лице множествено число сегашно време. Тя краси азбуката ни до 27.II.1945 г., когато в Държавен вестник е публикувана Наредба-закон за правописна реформа на българския език.
Особена е тази буква! Тя разбужда въображението на хората. Едни я възприемат като послание от миналото, символ на древна духовност, други виждат в нея стилизиран християнски седмосвещник, графема от прабългарско рунно писмо, окултен знак... Кой знае? Може би тя наистина притежава магическа сила и макар и низвергната, продължава да бди над езика ни и да пази красотата му.
© Jereena Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ти, Ани, за коментара и за добавянето в "Любими". А аз се опасявах, че този текст за един чисто лингвистичен проблем ще си остане тук непрочетен и самотен
-
Браво! По-често трябва да има точно такива четива в сайта.
-
Радвам се да те видя в моето кътче, Марко
-
Забавно и поучително ! Благодаря, Джерина !
-
Приятно ми е да чета коментарите ти, Дон Бъч. Не само защото са ласкави
-
Написано с познанията на лингвиста, финеса на белетриста и дарбата на мъдреца. Еклектиката е напълно подходяща за мястото и аудиторията - не сме специалисти, но сме любознателни. Благодарности!
-
Харпун, Росе, благодаря ви за насърчението! Петре, радвам се, че се разбираме
-
Ех, колко е хубаво, че говорим на един език! Да, забелязах различните жанрове, това беше причината да се зарадвам и коментирам. 😊 Може би си права, Джерина, един сух текст не би бил толкова интересен за неспециалисти.
-
Беше ми много интересно. И аз благодаря за полезната, оригинално представена информация. Поздравления!
-
До сега всичко което съм чел от тебе Джерина е интересно и увлекателно,така че недей да имаш такива съмнения.Хареса ми със всичките му елементи.Поздрав.
-
Благодаря ти за коментара и оценката, Петре! Но този текст не става за специализирано издание, доста е еклектичен. Съдържа елементи на научно-популярна статия, есе и авторска приказка. Нарочно го направих така, за да е четивен.
-
Интересно четиво. Извън темата за носовките, която оставям да коментират специалистите, ми хареса историята за раздялата между двете сестри. Може би е добра идея да се публикува този текст е специализирано издание. Там, където би намерил по-широк отзвук.
-
Благодаря, Светулке! Благодаря,Стойчо!
-
Да, това е част от историята на българската азбука, която търпи промени във времето...
Но и загуби!
Заслушайте се по време на служба в църквата и ще доловите в молитвите и въобще в ритуалната служба по различни поводи, колко жив и поетичен е черковнославянския изказ, който все още опазва красотата на стария български говор!
Много полезно четиво!
Поздравления, Джерина! -
Толкова забавно и лесно за научаване! Поздравления,Джерина!
-
Лия, Безжичен, Мариана, благодаря ви! Честно казано, не очаквах особен интерес към този текст - народът тук е настроен предимно лирически Както и аз, в известни периоди Радвам се, че се отзовахте.
-
Изключително интересно. И толкова много информация за особеностите на нашия любим език. И, макар да подозирах, дължащо се на прочетените твои произведения, сега се уверих,че имаме специалист по родния ни език. Много ми хареса статията и научих интересни неща.
-
Напипа слабото ми място Джерина. На всичкото отгоре написаното от теб ми припомни за лекциите на доцентката ми по Старобългарски. А тя е наистина отличен специалист и страхотен преподавател, раздаващ се изцяло за студентите. Благодаря ти,че сподели написаното!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
