Те са две: голямата носовка Ѫ и малката носовка Ѧ. В старобългарския език са се произнасяли с носов призвук: Ѫ е звучала като носово О, а Ѧ като носово Е.
Някъде към ХІІІ-ХІV век носовите гласни постепенно започват да губят своя назален характер и да се променят. В значителна част от българските говори голямата носовка се изравнява с гласната Ъ, а малката носовка – с Е. Тази промяна се налага и в книжовния език. Но в някои диалекти са се получили доста разнообразни заместници на носовите гласни. На мястото на голямата носовка откриваме още гласните А, О, Е, а на мястото на малката носовка – Ъ или О.
Интересни са родопските говори. И до днес там могат да се чуят думи, в които голямата носовка е преминала в О: рока (ръка), мока (мъка), пот (път), а малката носовка – също в О, но с мекост на предходната съгласна: мьосо (месо), зьот (зет), пьот (пет).
* * *
Някога, преди много години, живях известно време в Родопите. Хазаите ми бяха българомохамедани – добри, честни и трудолюбиви хора. Беш ...