на Огнян Каменски
Той се сриваше бавно, почти тържествено, като катедрала преживяла безброй триумфи.
Профилиран, планиран от много години, почитан, боготворен и възхваляван...
Той изпадна в заблудата, че е жрец на недоказаното слово.
Има ли нещо измамно в това, да заблуждаваш околните, а те да ти вярват? Дори да е така, кой ще попречи на измамното чувство на лаврите?
Беше безплоден.
Пишеше по поръчка елейни слова. Всички (или почти!) ръкопляскаха на скопената му поезия, на безкрайните му тиради, на критическите му превъплъщения.
И нищо жизнено в мъртвия плод на повторенията му, които оттегчаваха с прозявки аудиторията...
Беше безплоден.
Беше изсъхнал от превъплъщения, маски, подобно мумия от пирамида на фараон.
Беше евнух в българската литературна история, поезия, критика...
Но какво от това?Беше наследил капиталите на могъщо партийно издателство с което манипулираше собствените си избиратели. ...