Плебейска фамилия
Той се сриваше бавно, почти тържествено, като катедрала преживяла безброй триумфи.
Профилиран, планиран от много години, почитан, боготворен и възхваляван...
Той изпадна в заблудата, че е жрец на недоказаното слово.
Има ли нещо измамно в това, да заблуждаваш околните, а те да ти вярват? Дори да е така, кой ще попречи на измамното чувство на лаврите?
Беше възторжено унил в самотата си.
Срещите с хората от неговата селска среда бяха отминали.Все пак миналото от провинцията на младостта му понякога се завръщаше в сънищата,подобно на тиха лятна идилия...
***
Пишеше по поръчка елейни слова. Всички (или почти!) ръкопляскаха на тъжната му поезия, на безкрайните му тиради, на лирическите му превъплъщения.
И нищо жизнено в мъртвия плод на повторенията му, които оттегчаваха със стаено безразличие аудиторията...
Беше отчаян.
Беше изсъхнал от превъплъщения, маски, подобно мумия от пирамида на фараон.
Беше опитал във много жанрове на българската литературна история...
Но какво от това?Беше наследник на капиталите на могъщо издателство с което манипулираше собствените си избиратели.
Лицемерието е част от бала на мажоретките: всичко е весело, но не съвсем за финала,нали?
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
© Стойчо Станев All rights reserved.
