25 янв. 2022 г., 13:42  

Нотабил * 

  Проза » Другие
447 4 12

   на Огнян Каменски 

 

 

    Той се сриваше бавно, почти тържествено, като катедрала преживяла безброй триумфи. 

    Профилиран, планиран от много години, почитан, боготворен и възхваляван...

    Той изпадна в заблудата, че е жрец на недоказаното слово. 

    Има ли нещо измамно в това, да заблуждаваш околните, а те да ти вярват? Дори да е така, кой ще попречи на измамното чувство на лаврите?

    Беше безплоден.

    Пишеше по поръчка елейни слова. Всички (или почти!) ръкопляскаха на скопената му поезия, на безкрайните му тиради, на критическите му превъплъщения. 

     И нищо жизнено в мъртвия плод на повторенията му,  които оттегчаваха с прозявки аудиторията...

     Беше безплоден.

     Беше изсъхнал от превъплъщения, маски, подобно мумия от пирамида на фараон. 

     Беше евнух в българската литературна история, поезия, критика...

     Но какво от това?Беше наследил капиталите на могъщо партийно издателство с което манипулираше собствените си избиратели.

     Лицемерието е част от бала на мажоретките: всичко е весело, но не съвсем за финала!

   ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* – почетен гражданин на древния Рим 

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за коментарите и оценките Нина и Димитър!
    От древността до Жан Батист Молиер и до наши дни фалшивите образи на човешкото лицемерие показват една добре премерена стратегия за постигане на користни цели.
  • За съжаление фалшът и лицемерието са част от живота. И лошото е, че са се превърнали в норма за оценка на човешката личност - ако човек е истински, го мислят за наивен.
  • Когато летиш с фалшиви криле, падането е неизбежно и твърде болезнено! Много ми хареса!
  • Благодаря за коментарите, DPP (SMoot) и Пепи!
    Човешката природа е заложила в индивида стремеж към вечността.
    И оттам нататък започва илюзията за вечност.
    Не случайно на римските императори винаги в моменти на триумф някой им напомня:"Memento mori!"
  • Kлючовата дума е "като", още в 1-то изречение. Поздравления!
  • Катедралите поне имат солидни основи, а ефимерната възхвала и издигане - не.
    Жалко, че това което си описал е повсеместно явление
  • Благодаря за коментара, ИнаКалина!
    "Вълкът козината си мени,но не и нрава."😀
  • "Покаянието на лицемера е също така лицемерие." Чудомир
  • Благодаря за коментара и оценката, Младен!
  • Уви, това което един творец си причинява сам, никой друг не е в състояние да му причини. Истинският творец трябва да следва единствено духа и перото си. Всичко друго е творческо харакири.

    Прекрасно си го казал, Стойчо. Впечатлен съм и от заглавието. А актуалността на този текст е непреходна!
  • Благодаря за коментара и оценката, Катя!
  • Много е хубаво и актуално.
Предложения
: ??:??