Но Щен Вълк се разхождаше в гората, възползвайки се от необичайното за този сезон затопляне. От Съвсем Малкият Вир се спусна до любимия си Не Чак Толкова Голям Вир, после до Най-Големият Вир и реши, че иска да се разходи и от другата страна на потока, така че се заоглежда къде да го прекоси без да се мокри, защото водата бе все още ледено студена. След малко видя едно импровизирано мостче в лицето на дънера на паднало напречно над водата дърво. Вълк се огледа подозрително във всички посоки и чак като не видя никой, тръгна много предпазливо по хлъзгавата повърхност.
Жабокът внимателно следеше действията на вълка, а щом последният стигна на около една трета от "мостчето", скокливецът изскочи от скривалището си и успя да го пресрещне почти на средата на потока.
- Ох... - изохка Но Щен Вълк. - Пак ли ти?!
- КВАК - самодоволно му се ухили жабокът.
- И сигурно няма да ми направиш път да мина? - все пак попита Вълк.
- КВАК - потвърдиха отсреща.
- Хм - изхъмка Но и замислено развъртя ушите си в различни посоки.
- КВАК? - попита жабокът.
- Хъмм - изхъмка отново вълкът и предпазливо се огледа наоколо.
- КВАК! - с което мъчителят му каза, че този път няма кой да му помогне.
- Значи няма да се мръднеш, така ли? - отново поиска да се увери в очевидното Но Щен Вълк.
- КВАК - категорично заяви жабокът, а после каза - КВААА...
... Пльос...
Вълк се загледа за момент в концентричните кръгчета, образували се от принудителното приводняване на опонента му, после се огледа, за да се увери, че никой не е видял инцидента и чак тогава внимателно продължи по мостчето към другия бряг, като се позволи само една гадничка усмивчица.