Нова среща на моста
Но Щен Вълк се разхождаше в гората, възползвайки се от необичайното за този сезон затопляне. От Съвсем Малкият Вир се спусна до любимия си Не Чак Толкова Голям Вир, после до Най-Големият Вир и реши, че иска да се разходи и от другата страна на потока, така че се заоглежда къде да го прекоси без да се мокри, защото водата бе все още ледено студена. След малко видя едно импровизирано мостче в лицето на дънера на паднало напречно над водата дърво. Вълк се огледа подозрително във всички посоки и чак като не видя никой, тръгна много предпазливо по хлъзгавата повърхност.
Жабокът внимателно следеше действията на вълка, а щом последният стигна на около една трета от "мостчето", скокливецът изскочи от скривалището си и успя да го пресрещне почти на средата на потока.
- Ох... - изохка Но Щен Вълк. - Пак ли ти?!
- КВАК - самодоволно му се ухили жабокът.
- И сигурно няма да ми направиш път да мина? - все пак попита Вълк.
- КВАК - потвърдиха отсреща.
- Хм - изхъмка Но и замислено развъртя ушите си в различни посоки.
- КВАК? - попита жабокът.
- Хъмм - изхъмка отново вълкът и предпазливо се огледа наоколо.
- КВАК! - с което мъчителят му каза, че този път няма кой да му помогне.
- Значи няма да се мръднеш, така ли? - отново поиска да се увери в очевидното Но Щен Вълк.
- КВАК - категорично заяви жабокът, а после каза - КВААА...
... Пльос...
Вълк се загледа за момент в концентричните кръгчета, образували се от принудителното приводняване на опонента му, после се огледа, за да се увери, че никой не е видял инцидента и чак тогава внимателно продължи по мостчето към другия бряг, като се позволи само една гадничка усмивчица.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Вихронрав Всички права запазени