Но Щен Вълк се разхождаше в гората, възползвайки се от необичайното за този сезон затопляне. От Съвсем Малкият Вир се спусна до любимия си Не Чак Толкова Голям Вир, после до Най-Големият Вир и реши, че иска да се разходи и от другата страна на потока, така че се заоглежда къде да го прекоси без да се мокри, защото водата бе все още ледено студена. След малко видя едно импровизирано мостче в лицето на дънера на паднало напречно над водата дърво. Вълк се огледа подозрително във всички посоки и чак като не видя никой, тръгна много предпазливо по хлъзгавата повърхност.
Жабокът внимателно следеше действията на вълка, а щом последният стигна на около една трета от "мостчето", скокливецът изскочи от скривалището си и успя да го пресрещне почти на средата на потока.
- Ох... - изохка Но Щен Вълк. - Пак ли ти?!
- КВАК - самодоволно му се ухили жабокът.
- И сигурно няма да ми направиш път да мина? - все пак попита Вълк.
- КВАК - потвърдиха отсреща.
- Хм - изхъмка Но и замислено развъртя ушите си ...