3 jun 2009, 1:04

Нужда

  Prosa » Otros
870 0 2

   Настръхвам, защото няма никой до мен, няма кой да ми услужи с малко топлина. Сълза се отронва и белязва лицето ми! Поемам дълбоко дъх, падам уморена, изтощеното ми тяло се свлича на земята, без сили да се изправи и да продължи напред... разяжда ме омраза и ярост. Поставям ръце върху изморените си от плач очи и мечтая за непознатото, за изгубените мигове, за пропилените моменти. Капките кръв, стичащи се от устните ми, разкриват как в действително се чувства душата... мъча се да заглуша повика на сърцето чрез разума, но чувствата ме правят слаба и уязвима... наивна и лесно ранима!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емануела Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мила, Е...лла! Толкова си млада, животът е в теб! Усмихни се! Пиши тук, за това което преживяваш.
  • В душата ми е празно и като отрова самотата пълзи по вените ми...

Selección del editor

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...