Нужда
Настръхвам, защото няма никой до мен, няма кой да ми услужи с малко топлина. Сълза се отронва и белязва лицето ми! Поемам дълбоко дъх, падам уморена, изтощеното ми тяло се свлича на земята, без сили да се изправи и да продължи напред... разяжда ме омраза и ярост. Поставям ръце върху изморените си от плач очи и мечтая за непознатото, за изгубените мигове, за пропилените моменти. Капките кръв, стичащи се от устните ми, разкриват как в действително се чувства душата... мъча се да заглуша повика на сърцето чрез разума, но чувствата ме правят слаба и уязвима... наивна и лесно ранима!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емануела Попова Всички права запазени
