Някога...
Някога обичала ли си някого толкова много, че да не можеш да дишаш? Някога разтапяла ли си се в ръцете му, жадуваща единствено да те докосне? Някога поглеждала ли си в очите му, само за да разбереш,че е Той? Някога подлудявало ли те е да го гледаш докато спи? Или докато говори? Някога поглеждала ли си зад ъгъла, сякаш той ще стои там и ще те чака? Някога била ли си доволна, само ако го погледнеш, ако се взираш в него, без да можеш да го докоснеш, защото е прекалено далеч от теб? И това е само измислица... Чувството не може да бъде описано с тези думи. Но това е най-добрият начин да го изразиш за тези, които никога не са го усещали.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
