10 sept 2015, 17:38  

Някога, някъде

  Prosa » Otros
1K 0 0

Някой, някога ми беше казал

''прекалено рано, прекалено малки''.

Засмях се, казах, че е луд.

 

Сега стоя.
Разплакана, аз съм луда.

 

Беше прав.

 

Срещнахме се прекалено рано,
за да разберем прекалено късно,

 

че нашето някъде, някога
е никъде и никога.

 

Само дето сърцето все още вярва,
че някога е Винаги и някъде е Навсякъде.

 

Защото дори да не се срещнем някога, някъде 
ще те обичам Винаги и Навсякъде.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Грета Ганчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...