10 sept 2015, 17:38  

Някога, някъде

  Prosa » Otros
1K 0 0

Някой, някога ми беше казал

''прекалено рано, прекалено малки''.

Засмях се, казах, че е луд.

 

Сега стоя.
Разплакана, аз съм луда.

 

Беше прав.

 

Срещнахме се прекалено рано,
за да разберем прекалено късно,

 

че нашето някъде, някога
е никъде и никога.

 

Само дето сърцето все още вярва,
че някога е Винаги и някъде е Навсякъде.

 

Защото дори да не се срещнем някога, някъде 
ще те обичам Винаги и Навсякъде.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Грета Ганчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...