Sep 10, 2015, 5:38 PM  

Някога, някъде

  Prose » Others
1K 0 0

Някой, някога ми беше казал

''прекалено рано, прекалено малки''.

Засмях се, казах, че е луд.

 

Сега стоя.
Разплакана, аз съм луда.

 

Беше прав.

 

Срещнахме се прекалено рано,
за да разберем прекалено късно,

 

че нашето някъде, някога
е никъде и никога.

 

Само дето сърцето все още вярва,
че някога е Винаги и някъде е Навсякъде.

 

Защото дори да не се срещнем някога, някъде 
ще те обичам Винаги и Навсякъде.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Грета Ганчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...