10.09.2015 г., 17:38  

Някога, някъде

1K 0 0

Някой, някога ми беше казал

''прекалено рано, прекалено малки''.

Засмях се, казах, че е луд.

 

Сега стоя.
Разплакана, аз съм луда.

 

Беше прав.

 

Срещнахме се прекалено рано,
за да разберем прекалено късно,

 

че нашето някъде, някога
е никъде и никога.

 

Само дето сърцето все още вярва,
че някога е Винаги и някъде е Навсякъде.

 

Защото дори да не се срещнем някога, някъде 
ще те обичам Винаги и Навсякъде.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Грета Ганчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...