Някой, някога ми беше казал
''прекалено рано, прекалено малки''.
Засмях се, казах, че е луд.
Сега стоя.
Разплакана, аз съм луда.
Беше прав.
Срещнахме се прекалено рано,
за да разберем прекалено късно,
че нашето някъде, някога
е никъде и никога.
Само дето сърцето все още вярва,
че някога е Винаги и някъде е Навсякъде. ...