Първото, което видях в Бяла Слатина, беше пързалката. Ледена пързалка. Опната на градския площад. Ограда, висока около метър, зад нея заледено пространство – нейде седем-осем на четиридесетина метра. Агрегат – неспирно бучащ. И деца. Много деца. Имаше и възрастни, но повечето наблюдаваха за пързалящите се, а някои дори припкаха по леда и подкрепяха хлъзгащото се поколение.
Градът е малък. Подобни пързалки вече няма при нас – на тенис кортовете ги опваха зиме. Тоя година изчезнаха. Но не мислех, че и в Бяла Слатина ще има. А то – втора зима подред. Със запалването на елхата, открили и пързалката.
Деца до седем години безплатно, големите по левче, възрастните пет лева...
Предполагам – защото възрастните са по-чупливи и по-трудно се вдигат от леда.
Но възрастни, както отбелязах, нямаше. Може би вечер се появяват някои от трудовата младеж, както викахме едно време...
Както и да е – хубаво е присъствието на пързалката...
хххх
Вървях си мирно и тихо, никого не закачах, с нищо не предизвиквах ...