30 may 2016, 17:47

Някои случки никога не се забравят

  Prosa
1.3K 1 0

Някои случки никога не се забравят.

Наглед са простички, човешки.

Една тумба от циганки -

цигански табор.

Изоставено училище,

населено от тях.

Изпрани мъжки гащи висяха по перваза

на изтърбушени прозорци.

Колан увиснал, припомня наказание.

Бутилки бира - вред пръснати.

Софра сред пътя ширнали.

Усмивки хвърляха навред.

Поканиха и мен - на тяхната трапеза.

Едничък хляб и малко чесън.

И кучето им - душеше ме.

Конете им на свобода пасяха.

Деца играеха, сополки смъркаха,

косиците им в плитки стъкнати.

И мръсни, а очите живи.

Гледаха ме със възторг.

Взорът им в синята ми рокля на червени точки.

Жадуваха за обеците ми червени.

А всъщност гладни бяха за любов...

- коланът и трудния живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Penkova Rumiana Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...