Някои случки никога не се забравят.

Наглед са простички, човешки.

Една тумба от циганки -

цигански табор.

Изоставено училище,

населено от тях.

Изпрани мъжки гащи висяха по перваза

на изтърбушени прозорци.

Колан увиснал, припомня наказание.

Бутилки бира - вред пръснати.

Софра сред пътя ширнали.

Усмивки хвърляха навред.

Поканиха и мен - на тяхната трапеза.

Едничък хляб и малко чесън.

И кучето им - душеше ме.

Конете им на свобода пасяха.

Деца играеха, сополки смъркаха,

косиците им в плитки стъкнати.

И мръсни, а очите живи.

Гледаха ме със възторг.

Взорът им в синята ми рокля на червени точки.

Жадуваха за обеците ми червени.

А всъщност гладни бяха за любов...

- коланът и трудния живот.