30 мая 2016 г., 17:47

Някои случки никога не се забравят

1.3K 1 0

Някои случки никога не се забравят.

Наглед са простички, човешки.

Една тумба от циганки -

цигански табор.

Изоставено училище,

населено от тях.

Изпрани мъжки гащи висяха по перваза

на изтърбушени прозорци.

Колан увиснал, припомня наказание.

Бутилки бира - вред пръснати.

Софра сред пътя ширнали.

Усмивки хвърляха навред.

Поканиха и мен - на тяхната трапеза.

Едничък хляб и малко чесън.

И кучето им - душеше ме.

Конете им на свобода пасяха.

Деца играеха, сополки смъркаха,

косиците им в плитки стъкнати.

И мръсни, а очите живи.

Гледаха ме със възторг.

Взорът им в синята ми рокля на червени точки.

Жадуваха за обеците ми червени.

А всъщност гладни бяха за любов...

- коланът и трудния живот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Penkova Rumiana Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...