Някои случки никога не се забравят.
Наглед са простички, човешки.
Една тумба от циганки -
цигански табор.
Изоставено училище,
населено от тях.
Изпрани мъжки гащи висяха по перваза
на изтърбушени прозорци.
Колан увиснал, припомня наказание.
Бутилки бира - вред пръснати.
Софра сред пътя ширнали.
Усмивки хвърляха навред.
Поканиха и мен - на тяхната трапеза.
Едничък хляб и малко чесън.
И кучето им - душеше ме.
Конете им на свобода пасяха.
Деца играеха, сополки смъркаха,
косиците им в плитки стъкнати.
И мръсни, а очите живи.
Гледаха ме със възторг.
Взорът им в синята ми рокля на червени точки.
Жадуваха за обеците ми червени.
А всъщност гладни бяха за любов...
- коланът и трудния живот.
© Penkova Rumiana Все права защищены