Запознах се с него преди 2 години. Беше същия като мен.
В онзи мрачен октомврийски ден като че ли нямаше какво толкова да ме впечатли. Дъждът се сипеше като из ведро, а аз чаках влака. Бях си събрала багажа и в ръката си държах билет за Бургас. Щях да отседна при Нели замалко, а после... Кой знае? Но едно беше сигурно - не можех да остана и ден повече в София.
Чувствах че кокалите ме боляха от боя, който ядох преди да тръгна. Беше ми ненормално студено. Зъбите ми тракаха, цяла треперех. До мен стоеше мешката ми, в която имах 2 чифта дънки, 1 тениска и 3 блузи. И тя, и коженото ми яке бяха от мокри по-мокри. Бях се замислила. Тогава към мен се приближи момче, малко по-голямо от мен и ме заговори.
- И къде ще отидеш? - попита той.
- При една приятелка в Бургас - казах аз.
- Та ти току-що изпусна влака!
Огледах се. Беше 6.30. Трябваше да се кача на влака в 6.00. Ами сега? Тогава той ме покани у тях. Казваше се Виктор. Живееше в „Надежда". От неговия телефон се обадих на Нели да й кажа, че ...