16 dic 2017, 18:26

Някъде там... в невъзможното

  Prosa » Relatos
555 0 1
1 мин за четене

И, преодолявайки неравностите, продължих! Вярвах, че мракът ще се разсее. Популярно беше, че островът е малък и атмосферно динамичен. Търсех поляната, наричана “райска”. Сякаш завеса се вдигна. Пред мен беше детството ми – зелено и чисто. Тревата, стрък по стрък, подредена, цветята уханни. Видях я. Береше букет. Облечена в ефирни одежди, успешно проникнати от слънцето, ту се навеждаше, ту се изправяше. Косите, прибрани с венец, откриваха красивото ѝ лице. Затича се след пеперуда, която игриво кръжеше. И сякаш искаше близост. Многоцветните ѝ криле описваха дъги и придаваха допълнителна красота на простора. Дългата, прозрачна рокля се закачи на храст и се разтвори. В устрема си, след пеперудата, се откри голотата й. Дъхът ми спря! Красотата на природата избледняваше, не можех да отделя очи от прелестните ѝ извивки. Невинността, в опита да се прикрие, ме завладя още повече. Преследвайки пеперудата навлезе в гората. Затичах се, краката ми, сякаш оловни, ме бавеха. Последвах я, но пътеки нямаше, а тя вече не се виждаше. Продължих напосоки. Гората ставаше все по-гъста и непроходима. Одран целият, тръгнах обратно. Тъгата ми, вече болезнена, ме изпълваше все повече. Очертаващата се невъзможност да я видя отново, беше заседнала в гърлото ми и избутваше сълзи. Настъпи отново мрак!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Киров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • С интерес прочетох двете ти творби, И двете имат за основа страхотни идеи, които може да се въплатят в елегантен разказ за вътрешното преживяване ... но изпитах трудност да обединявам късите фрази в едно общо непрекъснато емоционално възприятие, както и да прескоча някои неуместни сравнения ... ' Мракът все повече ме обгръщаше, сълзите ми напираха и болезненото чувство, че никога няма да те видя се бе свило на топка в гърлото ... все по-трудно можех да дишам .. (моят вариант за края )

Selección del editor

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...