Без заглавие
Има моменти, в които никой не може да ни помогне... Има моменти, в които на човек му се иска просто да затовори очи и да си отдъхне завинаги от това тежко битие... Имаше моменти, в които не усещах вкуса от живота си... Но ето, че един ден... ти се появи в него... Сега ти го осмисли... Сега го направи толкова сладък, че чак да ми горчи само от мисълта, че мога да те загубя... Сега вече ти си това, заради което искам да затворя очи, защото ти си винаги в съзнанието ми... Но със сигурност не искам да е завинаги... за да мога пак да се върна при теб... да те докосна... да те целуна... да те прегърна... Ох, мила, няма автор, който да може да опише колко те обичам в свое произведение... Няма поет, който да може да напише в свое стихотворение колко много ми липсваш... Няма художник, който да те нарисува толкова красива, колкото си в моите очи... Няма и друго сърце, което да се нуждае толкова много от топлината на твоето... Ако няма как да бъдем заедно, искам да ми отрежат краката ...