„Няма да умреш!!!”
В едни по-различни времена, когато имало безкрайни гори и поля – изпълнени с магически създания и хора, живял Келвин – младеж едва прехвърлил двадесет години, с огромен потенциал за воин и още по-голям – за магьосник.
Той имал мечта – да влезе в битка с боен рев – равняващ се по сила с тази, която бушувала в него. Мечтата му била невероятно обикновена за останалите момчета, но същевременно непостижима за Келвин – понеже той се родил ням.
Най-много го боляло, когато чувствал нужда да говори, да крещи или да шепне, но не можел. Всяка негова битка приключвала без израз на емоции, без думи – просто бързо и тихо. Единствената му полза, ако в проклятието му можело да се открие такава, била, че той станал един от малкото магьосници (особено на неговата възраст) , овладели силата до такова съвършенство, че да не се нуждаят от думи, които да я направляват. На него елементите се подчинявали чрез силата на ума, а не чрез тази на говора.
И така – с арсенала си от умения и с мечт ...