Известно време стояхме прегърнати, докато не усетихме, че започва да вали. Забързахме към мотара. После се качихме на него и потеглихме с надеждата, че ще изпреварим дъжда. Но, уви, не успяхме. Заваля като из ведно. Стотици литри вода се изсипаха от небето за секунди. Наложи се да спрем в едно крайпътно заведение и да изчакаме дъждът да премине. Изглежда не бяхме единствените, които бяха решили да се скрият тук от дъжда. Вътре беше претъпкано. Седнахме на единствената свободна маса близо до прозореца и зачакахме някой да дойде и да ни обслужи. Не чакахме дълго. Малко след като седнахме на масата, сервитьорката дойде да ни вземе поръчката.
‒ Какво ще желаете да поръчате? – Сервитьорката ми се усмихна и зачака отговора ми. Беше доста хубава. С дълга руса коса, кафеви очи, сочни устни и тяло за грях. Точно мой тип. Облечена в униформата си, изглеждаше страхотно.
‒ Ами още не съм готов с поръчката си. Нищо не съм си избрал – отговорих аз. Което си беше вярно, дори не бях отварял менюто.
‒ ...