8 jul 2009, 11:07

Няма първи удар

  Prosa » Relatos
713 0 2
1 мин за четене

- Хубаво де - каза Сянка, след като излезе от вира, където го бе запратил Скиталецът. - И без това ми беше горещо.
- Прфф - Гар Ван изплю няколкото тревички, които беше захапала принудително при приземяването си. - Мисля, че е време да преразгледаме стратегията си.
- Ахам - съгласи се с нея сянката, докато се отръскваше. - Какво предлагаш?
- Аз ли?! - учуди се сенчестата. - А защо не ти?
- Как защо? - искрено се удиви Сянка. - Път на дамите естествено!
Докато траеше тази размяна на реплики Скиталецът най-безобразно се хилеше:
- Ще намина пак - каза той. - А вие се упражнявайте.
...
- Прфф - недоволно изплю няколко тревички Гра Ван, които впрочем с нищо не ù бяха виновни.
- Мисля - каза Сянка, докато изцеждаше водата от дясното си ухо. - Че изпускаме нещо съществено в цялата картинка.
- Ахам - съгласи се с него сенчестата. - Сега остава само да разберем какво.
- Не спирайте да се упражнявате - ухили им се Скиталецът. - А пък аз ще намина пак.
...
- Хи хи хи - изкиска се Ко Та Рак, след като Скиталецът си тръгна. - Доста забавно, нали?
- Определено има известен комичен елемент - сдържано каза Но Щен Вълк.
- Само едно нещо не мога да разбера - чудеше се Ра. - Хей, Сянка, как успяваш да се изхитриш всеки път да падаш все във вира?!
- Ами, горещо ми е - оправда се запитаният. - А и обичам да се къпя.
- Хъм - замислено изхъмка черната пантера.
- Писна ми да паса трева! - недоволно изпръхтя Гар Ван. - Трябва да променим стратегията, за да избегна това.
- Знам само един начин, за да не загубим - каза Сянка.
- Знаеш начин да го победим и си траеш?! - възмути се сенчестата.
- Не казах точно това - възрази сянката. - Казах само, че знам един начин, за да не загубим.
- Хъм - замисли се Гар Ван, налагайки си да се успокои, а малко по-късно кимна и каза: - Ясно, в Бойното изкуство няма първи удар.
- Няма - съгласи се Сянка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Вихронрав Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...