Обич
Името му никой не знаеше. Отде беше дошло - турче ли беше, българче ли - пак така... Цани се при Сулюйман ага, стоката му да гледа - ратайче почна - кехая стана! И луда глава беше. Не се даваше ни на работа, ни на мегданя на хорото... обикна го Сулюйман ага като свой син. Нали си нямаше... И имаше защо - овцете му все близняха, че някои и с по три! Богато беше селото - богат беше и агата!
И той не им придиряше - на Делията ятаган със златен обков дар даде, на селото църква направи... Думаха людете, че яничарин бил. Хортуваха, че кръвнина го били взели, ама никой не знаеше...
И ходжа в селото нямаше.
Той беше и кадия, и ходжа, и сайбия.
Два доста имаше - единия поп Трендафил, другия Делията.
А пък Делията му туриха прякоря да утрепа бика на агата - отървали го бяха аргатите, хем със синджире го водиха и той подгони людете.
Хванал го Делията за рогите, повил му врата и го строшил - и оттогава така...
Очакваше да е наказан - един фес пендари му даде агата...
И той дигна къща голяма - голяма, хем писана! От гръчко едно зографче дойде та я изписа... Агата и на него жълтици даде, та и църквицата да изрисува...
Голяма къща стори Делията - голяма, ама празна! Стопанка си нямаше!
И да речеш грозен да беше - йок ба!
Левент си беше, ама беше хвърлил 25 лета, пък на тия години ти викат "бай"...
За моми късен беше - момите туряха плитките на 12-13...
Вдовици в селото нямаше...
Пък невеста да закачиш - ханджар в ребрата!
Диви времена бяха - диви бяха и людете.
Дочул беше Делията и за Динево.
Имало там една вдовица. Млада била. Стопанинът и бил Дечу пехливан. Утрепал един турчин на борбите на Узунджовския панаир, а вечерта като се връщал, аверите на утрепания го причакали под моста и го бастисали...
Ходеше Магда вдовица...
На турчин се не вдаде да повтори, а българите не смееха да я закачат.
Знахарка беше - знаеше и куршум да вади, знаеше и зъб да лекува.
Вземаше една губерка, дето на гергефя везеше, нагряваше я до червено, пъхаше я в дупката да прегори. Даваше на страдалеца едни бузи люта ракия, и затуляше дупката с коренче от божур и пчелен восък...
В горната, турската махала, разправяха, че и на яловици помагала... Ходели на самодивското кладенче по роса... По ризи хоро играели... Огън прескачали...
Хубавица беше Магда - през пет села все черни - тя руса! Ама русо - та Слънце!
И едни сини очи имаше - кат ги впре - режат!
Тежки бяха и плитките и - ръкойки същи - аха, аха под кръста падаха... Не кандиса да ги отреже и млада невеста като стана, ако да беше силен Дечу пехливан...
И едни седенки правеше - три села сбираше!
Учеше момите, че и невестите как кросно да стъкмят, как ръкав на риза да сторят - че халища, че губери, че китеници - чет нямаха!
И как се видяха - знаеш ли?!
Люта се зима извила. Сняг - един аршин! Пратили на Делията хабер побратимите му - Магда седянка ще гласи! Чувал бил само за нея. И за хубостта и бил чувал...
Стоката си нагласил, ама като искал позволение от агата, оня смръщил вежди:
- Къде, къде? В Динево, при Шейтаница ли?!
За първи път чувал това име...
Знаел, че е знахарка, че на самодивите посестрима била...
Гледай ти как я кръстили - Шейтаница! Дяволица!
Щото от Господа и било дадено, ама дяволски работи сторяла...
Взел Делията силяха с камата, ханджара и ятагана. Пушка не давал агата!
И по реката, по леда - та за там...
Вой се чул... Глутница...
По двата се бряга спуснали и го нападнали!
Вкопал се той в леда. Скочил първият, плъзнал се по леда - съсякъл го с ятагана на две! Той сам - те седем! Сякал и викал, викал и сякал - натръшкал ги!
И къде ходейки, къде пълзейки, тръгнал обратно. Ама и те го били лошо нахапали и по двете ръце и по двата крака...
Паднал пред портите на агата.
Там го видели по трети петли.
Две ярета заклали, измили го с вино и тетра и го турили в кожите - несвестен бил.
Проводил агата за поп Трендафиля светена вода да го ръси, за здраве да му чете - не помогнало!
Запрегнали с Метя шейната, от касабата ходжа докарали Коран да чете - пак тая!
Огненица го налегнала, топял се пред очите им. И в бълнуването си саде две думи рекъл: Карамандере... Вълците...
Отишли. Докарали ги на мегданя и тогава агата се просълзил и рекъл:
- Ей-й-й! Чок кескинь миш, ва чоджум! (Много силен, лют си бил, бе дете!)
И от тогава Делията станал Кескиня...
Пък Атидже, Сулюйман аговата невеста, като видяла, че няма давръндисване, му рекла:
- Ще прощаваш, ага, ама проводи Метя за Магда - да я доведе!
- Коя Магда, Шейтаница ли?!
- Същата!
Смилил се агата - довели я...
И тя подхванала, както си знае. Сварила в джезве пет листа дафина, турила им малка кардамон (канела) за миризма, дала му. Огненицата утихнала, ама здрав още не бил. Мазала го с благ мехлем и с губерка раните му зашила - все несвестен бил. Чорба от бял петел му дала - пак не!
И тогава запяла: - как е майка рожба гледала, едно ми дете, ма мъжко...
Пеела и нареждала и нейната си мъка изливала...
Една ръка легнала връз нейната и я стиснала...
На сутринта я нямало...
Дигнал се Кескиня, оздравял - пък то жътвено време!
През деня жънели, носели снопите на харманя и там с диканята та до първи петли!
Овцете пасяли нощем, по хладното, по стърнищата, да стане гъсто млякото им. Варяли от него куртмач и го пълнели в стомни и гърнета да има за зимата. Деряли подстригани шилета, обръщали кожата с козината навътре и ги пълнели със сирене - сирене във тулум!
Свършила жътвата.
На тоя ден туряли един голям сноп на харманя - дар за Бога било!
И подхващали хорото...
Дошъл и Кескиня.
Играл с побратимите си - земята играела под нозете му!
Раназнесъл се шепот:
- Магда е дошла! Шейтаница е тука!
Пуснал Кескиня хорото - очите му все в нея!
И не се стърпял:
- Ръченица!
Имало една такава ситна, не нашенска, по Беломорието я свирели - тя му била любимата!
Искри хвърчали от очите му!
Заиграл пред Магда...
- Кескиня Магда задява! Кескиня иска Шейтаница - се разнесло...
Заиграли двамата.
Магда лети - не стъпва!
Кескиня кат диша - прах вдига!
Надиграла го...
Бръкнал той в пояса - златен наниз изкарал!
Нанизът не бил пендарен, ами с алтъни отрупан!
На две се свил в ръцете му - тежък бил!
Взела Магда наниза и хвърлила го до снопа...
Кескиня отишъл до силяха, измъкнал ятагана и тръгнал към нея!
- Обида туй е голяма! Ще я съсече!
Пък той забил ятагана до снопа, паднал на колене и всички млъкнали:
- Ще се врича!
Скъсал ризата си отпреде, турил ръка на сърцето си и попитал:
- Ще ми пристанеш ли Магдо?
И тогава го видяла - малък бил, дървен, там до сърцето, под раздраната риза висял кръст!
Хвърлила се на врата му, а той я вдигнал на ръце!
Една звезда се сурнала отгоре -да им свети!
А от църквата, с поп Трендафилювия глас се разнесло:
- Да светится имя твайо!
Изнасяли иконата...
© Красимир Дяков Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Ееех, великолепен разказ, Зем! Толкова поезия има в него, магични образност и излъчване... Благодаря за силата на перото ти, благодаря за духовното извисяване!
-
-
Това е действителна личност от с.Малево Хасковско. Легендата я знам от дядо си Димо Иванов Дяков - Дерменджията. Като му дойдеше повечко винцето ми я разправяше и плачеше...
Сега си давам сметка колко трудно е живял тоя човек - баба е починала на 29 години -чичо е бил на4 а тати на две... Бог да ги прости всичките! Какво остана от тях?! Остана разказаното с обич!!!
Не ща да пиша повече такива неща - очите ми изтичат...
Зем. -
Голямо търсене падна,но си заслужаваше
Как да го коментитрам...каквото и да кажа,ще бледнее.
Колкото и да аплодирам,малко ще е.
Тихичко ще помълча и ще се поклоня пред перото ти,Краси.
Ти си го казал-аязмо!!!
Поздрав! -
Боже, Светле Лажова-ти тук?! С толкова добри думи...Не очаквах -много приятно ме изненадваш! Знаеш ли колко пъти съм се връщал тук, колко легенди знам още, ама все постни ми се струват пред това! То ми си е аязмото! Зем.
-
Тъкмо мислиш, че си написал шедьовъра си и се ражда друг, много по-силен. Така че продължавай!!! Защото можеш!!!
-
Благодаря ви, че сте прочели! Зем.
-
Докосваш тънки струни, Зем!
Рисуваш не с бои, а с думи и пренасяш четеца там, сред героите си!
Много браво!!! -
Може и друг да няма, но децата винаги са жадни за приказки, дори да са чули всички Страхотен е
-
Ася, не ти ли се е струвало като нарисуваш някоя картина, че по-добра от нея няма да има?! Хем ти е пълно, хем ти е жал...С този разказ и при мене е така-той ми е аязмото и май че друг няма да има.Зем.
-
Благодаря ти,приятелю за удоволствието което ми достави!Разказвай още,моля!
-
Благодаря ти Светлана! Зем.
-
Докато има кой да разказва,нека се знае що е било под звездите!Изтръпна
ми душата.Велик разказ!Благодаря ти! -
Благодаря ти Мария! Зем.
-
Удоволствие бе да прочета! Поздрави, Зем.!
-
Благодаря ви! Зем.
-
Огромно удоволствие ми донесе!Поздравления, Зем!
-
По-добър дар от този за празниците не мога да ви дам...
Много обич за всички ви!
Зем. -
Ооо, чела съм го този разказ! Прекрасен е!
-
Седях пред камината и те слушах в захлас!Разказваш увлекателно.
Толкова е хубаво...
Зем!!!
Ситно пристъпят краката,
ръце,като птици политат,
огън изгаря сърцата
танца им-вихър помитащ.
В обич заричат се двама,
клетва за вярност си дават
любовта им-отворена рана...
вречени в нея остават!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Обич се дарува от сърце!!
Да ти се не знае и силата, и стила, и сладкодумието, Зем!!!
Страхотен си!!!!