Обич без възраст 6

                           Пробвахме с Диана да се държим малко на дистанция един от друг. Но магията на любовта не ни изпускаше, не го позволяваше.

Шегувахме се. Понякога тя ще скрие джипа си из уличките и когато съм из двора и видя, че го няма, работя по-усърдно, нежно пипам розите и цветята, говоря им тихичко като на живи. И изведнъж

- Охоо, даже и не обръщаш внимание, а си говориш ли, говориш с цветята, а аз те наблюдавам през прозорците и бих искала да съм на тяхно място - смееше се тя

- Наистина ли, чакай тогава..

Прегръщах я като малко момиченце и я носех из плочниците или из тревата. Или ''Качвай се  на  гърба ми и се дръж здраво, отиваме на разходка'', и през смях и закачки я тръскам ка гърба си все едно е на магаре, а тя се заливаше от смях.

Често под сенника в къщи до моето БМВ, нейния джип, а тя в тънки бели панталони и риза, да ме чака на верандата пред подредената маса с кафе, обяд или вечеря.  приятния завършък на всичко това бе  безграничната ни обич. Любехме се без страх, да внимаваме да не стане нещо, или ти къде беше до сега, опасно е с други...''

Звънна мобилният ми, даскалицата Алики Захариду, не се е обаждала отдавна.

Разменихме само погледи с Диана.

- Как така се сетихте за мен госпожице...Така ли, честито, вече госпожа... О, бях забравил...Да, да ще попитам дали сме свободни и ще ти се обадя.

Диана гледаше някъде през мен '' Всички мъже сте еднакви, една жена никога не ви с достатъчна ''

- Не се мръщи дее, Диана, любов моя - усмихнах се приятелски - Спомняш ли си преди време оня случай с детенцето, тогава уволниха от работа учителката, а по-късно и мен. Беше изпаднала в депресия, няма работа, няма доходи, а имала ипотечен кредит за жилище и ако не плаща вноските ще вземат апартамента...Помогнах й, дадох й 6000 евро за 12 вноски, докато намери работа. После се обади, че е намерила работа и да не се тревожа за парите. На мен тогава ми изплатиха цялата заплата, обещетение за два месеца, някакви бонуси и отново имах 6 хиляди евро, и да ги върне и да не ги върне, имах 6 хиляди. И ето сега се обади, омъжила се и иска да се видим. Да й се обадя, че ще идем нали, ако имаш ангажименти да го отложа.

- Не Петро, нямам други ангажименти,... не те ревнувам, просто ми е приятно да съм винаги с теб. Благодаря , че си винаги откровен с мен, обади й се.

- Госпожо Алики, приемаме, и ние ще бъдем семейно, тъкмо и половинките ни да се запознаят.

Уточнихме кога и къде. Коя жена  не би се радвала на цветя, подарих й скромно букетче, охо коремчето й вече си личеше. Съпругът й височко, стройно момче, не отделяше поглед от нея.

Разговорът потръгна неочаквано леко и бързо.

- Ти забрави ли за оня случай Петро,...аз не. Благодаря ти, че излезе съобразителен, иначе можеше да бъде и по-лошо... Несправедливо ни уволниха,... но всяко зло за добро.

Трябваше да започна от финансовата ти помощ, благодаря ти. Димитрий, да се разплатим с кириос Петро. Няколко месеца не успях да намеря  постоянна работа,  работих е кафене, после чистачка, но имах твоите пари и бях уверена и в себе си. Започнах в супермаркет, там се запознахме с  Димитрий,

разказах му всичките си неволи. После намерих работа в Езиков център ''Ламбраки'', касиер-счетоводител, успях да завърша и икономически курсове към ''Делта институт'', а Димитрий сега е отговорник на смяна в супермарет''Василополис''.

- Радваме се за вас - усмихна се Диана - Наистина несправедливо са ви уволнили, без вина виновни и двамата. Казахте работите в езиков център ''Ламбраки '' ли.

- Да госпожо, '' Ламбраки'' в Калитея. Живеем в този район - доуточни тя

                Пътувахме към къщи мълчаливо. Добре, че е успяла Алики, добра работа сега, собствено жилище, омъжена щастливо, ...чака бебенце.

Въздъхнах лекичко. Погледнах към Диана, и тя вероятно си мисли  нещо подобно.

Дали ще имаме деца, не греша ли като възлагам големи надежди за съвместен живот с нея, все пак добре е, че лека-полека понамали хазарта,... все с нещо ще се издържаме, ако хазарта е основен източник на средствата...Дали ще имаме деца. Толкова време сме заедно, не се пазим в любовта си...е, вероятно медицински е полувъзможно, медицински, медицински,... Ще си направя тайно цялостно изследване, изглеждам здрав като бик, но знае ли се...

           Пристигнахме си. Хванати за ръчички пристъпяхме пъргаво към входната врата, знаем какво ни очаква зад нея, само обич и любов.

- Петро, искам да ти призная нещо - ясно каза Диана- Нещо , което не изкам да е тайна между нас. Знам, чувствам че взаимно  се обичаме и не трябва да има  неизказани неща между нас

Окопитих се бързо, сърцето ми заби бързо и предателски. Отново разочарование ли, ами и обикновените хора живеят и то не лощо, и щастливо при това...

- Диана, любов моя - опитах хумористично

Целунах я, потупах я свойски по дупето, натиснах нослето й.

- Не, този път сериозно Петро, сядай и слушай. Половината от ''Пурпурно небе'' е мое. Господин Стефанидис беше пред фалит, стабилизирахме го. От него научих за случката със сина му Йорго, жена му е англичанка и наистина  тогава заминаха за Англия. Позантересувах се за вас, отначало си мислих, че сте двойка и донякъде се защитавате взаимно, когато ви уяолниха, и ти си поел вината върху себе си, макар и двамата да сте изпълнявали стриктно задълженията си

И един ден ти се появи в ''Пурпурно небе'', не очакваше, че така негативно ще те  приемат, не носеше Златната карта и беше обикновено облечен. После дойде елегантно облечен и със Златна карта, не се нахвърли като невидял на менюто, а само кафе, вода и вестник.

А онова момче, твоят сънародник, го уволних, имаше сигнали, оплаквания за арогантно държание с клиенти и  превишаване правата спрямо помощен персонал...

А ти, стана ми симпатичен още отначало, скромен, добре облечен, не парадиращ като онези младежи в заведението отсреща, за това нащето заведение го направихме клубно заведение.

Реших да ти помогна, и не сгреших. Ти наистина не се съблазняваш от нещата на другите, искаш да е малко, но твое.

Заинтересувах се и за учителката, тя даже е била и хигиенистка в кафене, после в супермаркет. Моя служителка я издири и предложи да кандидатства в Езиков център ''Ламбраки'', оказа се честно и работливо момиче. Какво ме гледаш учудено, Езиковите училища ''Ламбраки'' са мои, аз съм собственикът. Преди бяха за компютърна грамотност, после за TOEFL и ,  CAT и аз преподавах там, после административната работа ме погълна, откривахме нови клонове, даже и ти си учил гръцки в този център. Възхищавах се  скришом на умението ти да работиш всичко.

Направихме го тогава спонтанно и без сценарий и много приказки в хотела на онова казино.

От стремежа си да преуспея и да бъда независима и богата, така да се каже, не обръщах внимание на човешките взаимоотношения, бях като обсебена от стремежа да печеля в казината или по домашмите суарета. Мъжете , които се опитваха да се присламчат към мен, се интересуваха от финансовата ми стабилност, от мечтата си за лек и охолен живот, но не и от самата мен, като жена...

А ти го направи. Не открих в очите ти жаждата за охолство, или '' Сега съм с нея, но животът, светът  е пълен с хубави и млади жени, а мъжете  никога не остаряват...''

И неусетно годините се изтъркаляха, вече съм на 45 години, 10 -11 години разлика, Петро...10  години, къде сме били толкова време, момчето ми...

Гласът й потреперя, тя преглътна мъчително сухото си гърло, премига учестено, сякаш за да прикрие навлажнените си очи.

- Даа, момчето ми, къде сме били през тези години - продължи с все още мутиращ глас

                 Не смеех да мръдна. Наистина толкова откровено и честно не сме разговаряли. Няма да й  споменавам, че всичко в медицинските изследвания е ОК, ами ако каже '' Събирай си нещата и стига сме се залъгвали. До тук бяхме, дано ти е било приятно с мен...''

-  Знам, че си си направил изследвания и резултатите са повече от отлични, не искам да се разделяме, Петро, не искам...

Гледах я немигащо право в очите, някакъв смел глас напираше в мен

- Диана, кирия Диана - започнах ясно и без недомлъвки -  Няма защо да се  натъжаваш и измъчваш

напразно, може и да има семейства без деца, но сега медицината е доста напреднала... Я да се вземем и двамата в ръце и да продължим да си вярваме и помагаме. Искам да те целуна, миличката ми, тя...

            Диана се разплака от умиление и се притисна в мен.

А вечерта отново бяхме като свободните и диви от любов животни в саваните на Кения.

И вместо душът да охлади страстите ни, редуването на топла и студена вода ги подсилваше.

             Бяхме опиянени от обич един към друг.

следва продължение...