Пробвахме с Диана да се държим малко на дистанция един от друг. Но магията на любовта не ни изпускаше, не го позволяваше.
Шегувахме се. Понякога тя ще скрие джипа си из уличките и когато съм из двора и видя, че го няма, работя по-усърдно, нежно пипам розите и цветята, говоря им тихичко като на живи. И изведнъж
- Охоо, даже и не обръщаш внимание, а си говориш ли, говориш с цветята, а аз те наблюдавам през прозорците и бих искала да съм на тяхно място - смееше се тя
- Наистина ли, чакай тогава..
Прегръщах я като малко момиченце и я носех из плочниците или из тревата. Или ''Качвай се на гърба ми и се дръж здраво, отиваме на разходка'', и през смях и закачки я тръскам ка гърба си все едно е на магаре, а тя се заливаше от смях.
Често под сенника в къщи до моето БМВ, нейния джип, а тя в тънки бели панталони и риза, да ме чака на верандата пред подредената маса с кафе, обяд или вечеря. приятния завършък на всичко това бе безграничната ни обич. Любехме се без страх, да внимаваме да не стане не ...