Сутрин слънцето огрява най-напред входа на кооперацията. Прижумявайки, още доспиващите си хора, се полуоглеждат и бавно запътват към колите на малкия паркинг.

По-късно излизат и пенсионерите. Не всички, де – леля Мара него време вече се завръща от пазара. Тъкмо да ги срещне, да информира за пресните клюки и съобщи какви са днешните цени и къде може да намерят по-хубава от еднаквата борсова стока…

По обяд е тишина. Малко по-късно се събуждат учениците във ваканция.

А после слънцето се завърта и входът е вече в полусянката. Точно времето за сбирка на кварталния клюкарски пункт, където винаги могат да ти сервират топли и пресни клюки, гарнирани с предвиждания за евентуални бъдещи събития.

Лелките се разполагат по вече класически ред – до стълбището е леля Мара, после кака Пена, в средата баба Жана, на фланга са сестрите Нора и Кети. Най-накрая дреме баба Гуца. Тя рядко се намесва в разговорите, понякога даже не поглежда кой минава. Дремизга като утринна заря, мърмори се тихо и чака кога снахата й ще я извика за вечеря.

Леля Мара по едно време се вслушва в мърморенето и вика през полукръга:

- Бабо Гуцеее…

Оная не реагира…

- Гуце, ма!

- Ъ? – вдига глава изненаданата баба. Ма тя била пред входа, че и други имало тук… Виж ти…

- Какво си мърмориш? Молитва нещо? Чух Господа да викаш…

-  А, мои си неща – мрънка бабата.

- Кажи, де, кажи… Сами сме, ей го – половин час човек не е минал, няма какво вече да си кажем…

Баба Гуца вдига глава с напрежение.

- Па като питаш… Моля му се на оня отгоре да ме прибира по-скоро, че ми омръзна тук…

Бабите зяпват. На тая мре ли й се? Кому се умира млад – още не стигнал деветдесетте? Ей го – Мичо он другия вход пет години отгоре е метнал, ама ревва, като чуе, че някой умрял. Щото си чака реда и го е страх, страх, страх…

 - Сещам се за моя, дето приживе все повтаряше: „По-добре хората да викат: „Язък, че си отиде!“, вместо да се тюхкат: „Ма, тоя още ли е жив?“…

Бабите мълчат. А баба Гуца дообяснява:

- Сега му е времето да ходя при моя. Шанс има – петдесет на петдесет да попадна в Рая… Е, може и в пъклото, ама като гледам наоколо каква става… Тука за Рая бая късмет ще трябва… Ми, за младите язък…