Очакващата баба
Сутрин слънцето огрява най-напред входа на кооперацията. Прижумявайки, още доспиващите си хора, се полуоглеждат и бавно запътват към колите на малкия паркинг.
По-късно излизат и пенсионерите. Не всички, де – леля Мара него време вече се завръща от пазара. Тъкмо да ги срещне, да информира за пресните клюки и съобщи какви са днешните цени и къде може да намерят по-хубава от еднаквата борсова стока…
По обяд е тишина. Малко по-късно се събуждат учениците във ваканция.
А после слънцето се завърта и входът е вече в полусянката. Точно времето за сбирка на кварталния клюкарски пункт, където винаги могат да ти сервират топли и пресни клюки, гарнирани с предвиждания за евентуални бъдещи събития.
Лелките се разполагат по вече класически ред – до стълбището е леля Мара, после кака Пена, в средата баба Жана, на фланга са сестрите Нора и Кети. Най-накрая дреме баба Гуца. Тя рядко се намесва в разговорите, понякога даже не поглежда кой минава. Дремизга като утринна заря, мърмори се тихо и чака кога снахата й ще я извика за вечеря.
Леля Мара по едно време се вслушва в мърморенето и вика през полукръга:
- Бабо Гуцеее…
Оная не реагира…
- Гуце, ма!
- Ъ? – вдига глава изненаданата баба. Ма тя била пред входа, че и други имало тук… Виж ти…
- Какво си мърмориш? Молитва нещо? Чух Господа да викаш…
- А, мои си неща – мрънка бабата.
- Кажи, де, кажи… Сами сме, ей го – половин час човек не е минал, няма какво вече да си кажем…
Баба Гуца вдига глава с напрежение.
- Па като питаш… Моля му се на оня отгоре да ме прибира по-скоро, че ми омръзна тук…
Бабите зяпват. На тая мре ли й се? Кому се умира млад – още не стигнал деветдесетте? Ей го – Мичо он другия вход пет години отгоре е метнал, ама ревва, като чуе, че някой умрял. Щото си чака реда и го е страх, страх, страх…
- Сещам се за моя, дето приживе все повтаряше: „По-добре хората да викат: „Язък, че си отиде!“, вместо да се тюхкат: „Ма, тоя още ли е жив?“…
Бабите мълчат. А баба Гуца дообяснява:
- Сега му е времето да ходя при моя. Шанс има – петдесет на петдесет да попадна в Рая… Е, може и в пъклото, ама като гледам наоколо каква става… Тука за Рая бая късмет ще трябва… Ми, за младите язък…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
