Очакващата баба
Сутрин слънцето огрява най-напред входа на кооперацията. Прижумявайки, още доспиващите си хора, се полуоглеждат и бавно запътват към колите на малкия паркинг.
По-късно излизат и пенсионерите. Не всички, де – леля Мара него време вече се завръща от пазара. Тъкмо да ги срещне, да информира за пресните клюки и съобщи какви са днешните цени и къде може да намерят по-хубава от еднаквата борсова стока…
По обяд е тишина. Малко по-късно се събуждат учениците във ваканция.
А после слънцето се завърта и входът е вече в полусянката. Точно времето за сбирка на кварталния клюкарски пункт, където винаги могат да ти сервират топли и пресни клюки, гарнирани с предвиждания за евентуални бъдещи събития.
Лелките се разполагат по вече класически ред – до стълбището е леля Мара, после кака Пена, в средата баба Жана, на фланга са сестрите Нора и Кети. Най-накрая дреме баба Гуца. Тя рядко се намесва в разговорите, понякога даже не поглежда кой минава. Дремизга като утринна заря, мърмори се тихо и чака кога снахата й ще я извика за вечеря.
Леля Мара по едно време се вслушва в мърморенето и вика през полукръга:
- Бабо Гуцеее…
Оная не реагира…
- Гуце, ма!
- Ъ? – вдига глава изненаданата баба. Ма тя била пред входа, че и други имало тук… Виж ти…
- Какво си мърмориш? Молитва нещо? Чух Господа да викаш…
- А, мои си неща – мрънка бабата.
- Кажи, де, кажи… Сами сме, ей го – половин час човек не е минал, няма какво вече да си кажем…
Баба Гуца вдига глава с напрежение.
- Па като питаш… Моля му се на оня отгоре да ме прибира по-скоро, че ми омръзна тук…
Бабите зяпват. На тая мре ли й се? Кому се умира млад – още не стигнал деветдесетте? Ей го – Мичо он другия вход пет години отгоре е метнал, ама ревва, като чуе, че някой умрял. Щото си чака реда и го е страх, страх, страх…
- Сещам се за моя, дето приживе все повтаряше: „По-добре хората да викат: „Язък, че си отиде!“, вместо да се тюхкат: „Ма, тоя още ли е жив?“…
Бабите мълчат. А баба Гуца дообяснява:
- Сега му е времето да ходя при моя. Шанс има – петдесет на петдесет да попадна в Рая… Е, може и в пъклото, ама като гледам наоколо каква става… Тука за Рая бая късмет ще трябва… Ми, за младите язък…
© Георги Коновски All rights reserved.
