Ще разбутам кокалите на покойният ми дядо и ще посветя тези редове на него. Той беше едър човек, обичаше да си хапва и уважаваше алкохолните питиета, което си личеше от корема, който се позиционираше метър пред него. Като характер беше чепат, но е оставил ясен спомен за себе си по този критерий в личността на майка ми. Много му симпатизирах, може би, защото детството ми мина покрай него. Той ме научи и на не- малко неща, като например, как да ям попара Петко, да чупя орехи на менгемето, да копая с права лопата, да събирам черници, да варя ракия (сега мога само да пия), да стрелям с пушка по катерички, с пистолет по гарги (слава Богу че мерникът ми не беше толкова точен, та не съм убила никоя невинна животинка) и не на последно място да псувам. Да, има защо да завиждате, не всеки има такива роднини.
Ясни спомени се прокрадват в съзнанието ми, как дядо редовно ми казваше: „ Иди пред огледалото, погледни се, запомни датата и се заплюй, защото нищо няма да стане от теб“. Иха, какви думи са ...