Ще разбутам кокалите на покойният ми дядо и ще посветя тези редове на него. Той беше едър човек, обичаше да си хапва и уважаваше алкохолните питиета, което си личеше от корема, който се позиционираше метър пред него. Като характер беше чепат, но е оставил ясен спомен за себе си по този критерий в личността на майка ми. Много му симпатизирах, може би, защото детството ми мина покрай него. Той ме научи и на не- малко неща, като например, как да ям попара Петко, да чупя орехи на менгемето, да копая с права лопата, да събирам черници, да варя ракия (сега мога само да пия), да стрелям с пушка по катерички, с пистолет по гарги (слава Богу че мерникът ми не беше толкова точен, та не съм убила никоя невинна животинка) и не на последно място да псувам. Да, има защо да завиждате, не всеки има такива роднини.
Ясни спомени се прокрадват в съзнанието ми, как дядо редовно ми казваше: „ Иди пред огледалото, погледни се, запомни датата и се заплюй, защото нищо няма да стане от теб“. Иха, какви думи само! Ама едно време, а и само дете, кой да знае, че те имали такава сила. Аз и без това бях свикнала да козирувам покрай баща ми, първоначално тичах към огледалото и веднага изпълнявах нарежданията. Струваше ми се доста забавна игра. Това изречение ми се повтаряше регулярно, но при всяка последваща среща с огледалото, вече не беше игра. Имаше огромна вътрешна съпротива в мен, аз оставах безмълвно пред него и плачех, питайки се, защо ме карат да казвам и правя такива неща. Така и не разбрах мотива на дядо. Дали наистина е мислил, че няма да стане човек от мен или се е шегувал!
Времето минаваше, пораснах и всеки път озовавайки се пред огледалото се сещах за „любимото“ ми изречение, след което образът на дядо се появяваше в мислите ми! Аха! Разбрах целият замисъл. Той много хитро си беше спретнал кътче в мозъка ми, та да не взема случайно да го забравя. Е, дядо, успя, въпреки че нямам никакво намерение да те помръдна от там.
Бих искала само да ти кажа, че когато срещна гладката полирана повърхнина аз виждам едно прекрасно, лъчезарно, позитивно младо момиче, което стана много повече, от това, което дори си мислеше, че някога ще стане...
П. С. Знай, че постоянно си в мислите ми, защото редовно съм пред огледалото!
© Деница Габровска Todos los derechos reservados