ВТОРА ГЛАВА
БЯГ
Сутрешното слънце заигра по очертанията на лицето ù. Тя се обърна на другата страна с надеждата да удължи нощта. Нямаше никакво желание да посреща новия ден. Нещо странно се случваше с нея и тя не можеше да си го обясни. Неведението я вбесяваше, но и плашеше до смърт. Беше сигурна, че това не е просто плод на въображението ù. Ужасяваше се от спомена за собствения си образ, който натрапчиво изплуваше в съзнанието ù. Реши, че е недопустимо да лежи повече, но все пак не направи усилие да стане от леглото. Обърна се и се загледа в тавана. Това често ù помагаше да избистри съзнанието си. Но този път беше повече от объркана, беше шокирана, ужасена, не знаеше какво се случва и започваше да полудява.
- Кейс, миличка, закъсняваш за училище. – загриженият глас на майка ù, който долетя откъм кухнята, я изправи на нокти. В това състояние последното, което искаше, беше да общува с други хора.
- Кейси Монгомъри, ако не се появиш в следващите две минути, ще ме принудиш да се кача горе ...