9 mar 2013, 12:17  

Окъс(н)ели разкази - 16. Facebook in live-2

  Prosa » Relatos
1K 0 0
1 мин за четене




 - Нали помниш, че имам среща с колеги тази вечер?!

Гласът идва от банята през шума на течаща вода.

- Помня, разбира се! - Отговарям, докато отварям по навик електронната си поща... Всъщност - нищо интересно, ако не броим няколкото регулярни издания, за които съм абониран.

- Имам час при  Роси - фризьорката ми... И после отивам направо на срещата! Виж... Приготви си нещо набързо за вечеря... Нали?!

Ти знаеш!

- Знам! Какво толкова има?! – Казвам повече на себе си, отколкото на нея и поглеждам нагоре - към рафта с подарените от приятели книги. Там над тях има една папка с розов кант. Ще имам време дори да прочета още веднъж „Стръкче любов“ на Рия...

Интересно, като се заоплакват някои хора: „Не ми стига време!“... „Няма да мога в такива срокове!“ Айде, холан! Всичко е въпрос на организация в крайна сметка!

Ето сега... Колко му е да отскоча до кварталния пазар... Там има всякакви цветя... И да взема такси от стоянката до него! Имам цели два часа, та и повече...

- Аз излизам, скъпи! - Чува се от коридора. Ставам, колкото да усетя разпръснатия „Нина Ричи“ и да мярна една червена лента в процепа на затварящата се входна врата.

Връщам се. Лявата ми ръка някак сама взема от етажерката папката с розов кант...

Следва...

 

Б. Калинов

14.08.2012 г.

Банско

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борис Калинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...