- Нали помниш, че имам среща с колеги тази вечер?!

Гласът идва от банята през шума на течаща вода.

- Помня, разбира се! - Отговарям, докато отварям по навик електронната си поща... Всъщност - нищо интересно, ако не броим няколкото регулярни издания, за които съм абониран.

- Имам час при  Роси - фризьорката ми... И после отивам направо на срещата! Виж... Приготви си нещо набързо за вечеря... Нали?!

Ти знаеш!

- Знам! Какво толкова има?! – Казвам повече на себе си, отколкото на нея и поглеждам нагоре - към рафта с подарените от приятели книги. Там над тях има една папка с розов кант. Ще имам време дори да прочета още веднъж „Стръкче любов“ на Рия...

Интересно, като се заоплакват някои хора: „Не ми стига време!“... „Няма да мога в такива срокове!“ Айде, холан! Всичко е въпрос на организация в крайна сметка!

Ето сега... Колко му е да отскоча до кварталния пазар... Там има всякакви цветя... И да взема такси от стоянката до него! Имам цели два часа, та и повече...

- Аз излизам, скъпи! - Чува се от коридора. Ставам, колкото да усетя разпръснатия „Нина Ричи“ и да мярна една червена лента в процепа на затварящата се входна врата.

Връщам се. Лявата ми ръка някак сама взема от етажерката папката с розов кант...

Следва...

Б. Калинов

14.08.2012 г.

Банско