'' Дойде есента и мен ме взеха войник, ''... се пееше в една песничка. А сега сме на работа, уж зазяпани в мониторите си а витаехме някъде. Някакъв роднина на полуприятел от фирмата ни, имаше школа за любители шофьори, споменах му, че имам позната сега завършва гимназио и искам да й подаря курс.Излезе разбран човек и намали таксата на 40 %. Йоана започна курса, отначало неуверена, после доби смелост и Голфа стана като учебна кола. Ходехме тримата на учебния полигон, Йоана тренираше, а ние с майка я аплодирахме. Успя и взе книжка.
Няколко пъти с Мондеото на майка й пак тримата бяхме на полигона, после я напътствах по улиците към дома им.
- Сега ще потренираш и на МиниКупъра - предложих
- Но Петро, ами тя е още неопитен шофьор, ако... - възпротиви се кирия Доротея
- Е, и какво ще й стане на колата, нали на полигона караше и твоят Форд Мондео, а е много по-голяма кола от Минито, хайде няма страшно, само дето е по-бърза кола - смеех се - Всички коли са еднакви
Показах й как да върти гуми с повечко газ, да държи здраво волана докато включва скоростите. С майка й се смеехме закачливо когато МиниКупъра гаснеше или придърпва , но увладя и тази техника на каране.
Използвах залесия на майка й докато приготви фрапето
- Утре идвам пред гимназиото, подавам ти ключа на колата, аз ще се возя. Тръгваш бавничко, даваш газ за ужас на
всички и колата лети. Никой от съучениците ти няма шофьорска книжка , нали
- Нее, само аз - смееше си и тя
Така и направихме. Видях я да идва с други момичета, помахах й, тя им каза нещо, после се затича към мен. Прегърнах я през кръста, взех раничката й, пред колата й подадох ключовете и се настаних на пасажерското място.
Тя седна решително зад волана, завъртя ключа, тихичко я напътствах. МиниКупъра изрева и бавничко тръгна.
- Дах газ и втора скорост, и отново газ - изкомандвах
Колата се понесе напред. В огледалото гледах немърдащите й съученици впили погледи в колата. Фокусите на онези момиченца с пушещите момчета бледнееха пред Йоана.
Пред пътната врата на къщата им майка й нервно притъпваше. Йоана й свирна и присветна с фарове.
- Е, как мина - запита тя - Петро, но и ти си,,.
- Не се безпокойте кирия Доротея - смеех се пред нея - Готова е състезателка за Формулите. Йо, наемаш ли се утре сама да идеш и да се върнеш от училище, ще оставя колата пред вас, видя че не е страшно
- Петроо - строго изрече майка й
- Ами, аз ще отида на работа с Голфа, и без това с МиниКупъра не се вестявам около фирмата - заоправдавах се
Тя се съгласи малко неохотно. А Йоана беше на върха на щастието си и няколко дни колата беше у нея.
Не изоставаше и с учението, взе някакви изпити предварително, събраха документи и отлетяха за Лондон на подготовка и предварително кандидатстване там...
При последното си гостуване при Магдалена, по нейно настояване, си харесах едно ВМW 530, голямо , удобно, но нещо не се споразумяхме за цената с продавача. Няколко седмици преди Великден те се обади
- Честито BMW, моя колежка ми продаде колата си , само че е модел 730, била й много голямо, кога можеш да дойдеш
- Как кога, веднага, тъкмо за празниците и ще сме заедно - отговорих без колебание
Кола мечта, широка, удобна, колкото два МиниКупъра. Разплатих се с Магдалена, все пак още не сме никакви, а 5-6 хиляди евро да си пари. Отново не смеех да се фукам в работата, не споменах нищо за нея пред Йо и Доротея, заключих я в гаража и да не им давам излишни обяснения, защо, от къде, ама как.
Оставаха броени дни до тържеството послучай завършването на випуска им. Притесняваха се, че макар и ново Мондеото на кирия Доротея, не било чак толкова представително. Разсеях опасенията им за представителен превоз до Прото Гимназио
- Това ще е моя задача, само кажете кога и в колко часа да съм прд вас - скромно предложих
Пет минути преди уговореното време спрях черното си BMW пред тях. Нарамих кошничката с цветя и натиснах звънеца на входната врата
- Йоана, скъпа Йо, пожелавам ти успех в живота, ти успешно изпълни своята част от обещанието. Госпожо Доротея, честито и на вас... Да вървим.
Отворих широко пътната врата.
- Госпожи, разрешете - казах и с поклон - Колата ви чака
Те явно се стъписаха, поглеждаха се една-друга, ту колата, ту мен.
- Заповядайте, чака ни вълнуващо тържество...
Подхванах ги нежно като излизаха от колата, предвидливо бях купил букет червени рози, подадох го на Доротея. Милата тя, от радост и вълнение ли, от суматоха ли бе забравила да купи, въздъхна облекчено и се усмихна приятелски.
Хванаха ме подръка и запристъпяхме към началото на червения килим пред залата за тържеството. Поспрях се, прошепнах им тихичко
- Ще продължите сами напред, ще има фотографи...
Майка и дъщеря вървяха под ръка по червения килим горди и щастливи, осветявани от светкавиците на фотоапарати.
Тържеството по случай завършването на Йоана в Прото Гимназио беше в разгара си. Випускниците стискаха дипломите си, букети цветя, поизпотени от свеквавиците на фотоапаратите, весели и усмихнати.
Родители и съученици се прегръщаха, бърбореха си пожелания, отпиваха от питиетата си.
- Ще ви чакам пред колата, не се притеснявайте, забавлявайте се... - успях да им прошепна в шумотевицата
Пуснах си музика в колата, търпеливо зачаках. Усмихнах се, все пак точно така трябваше да постъпя, за тях може и да съм най-добрият човек, но който ме види до тях изтипосан за снимка...А нали и мистър Констанинос, ще си помисли, тоя пък какво прави на тържеството на дъщеря ми. Ами, след време , когато Йо се върне към спомените си от ученическите години, няма ли да се запита същото.
Видях ги да излизат от залата с още две семейства, излязох от колата и застанах мирно до нея.Както съм с костюм и вратовръзка, изглежда ми е трябвало само униформена шапка и съм семеен шофьор. Засмях се над сравнението си.
Те се разделиха с другите семейства, посрещнах ги, вежливо отворих задните врати, настаниха се, затворих вратите и бавничко потеглихме към дома им.
Издебнах докато кирия Доротея си приготви домашния тоалет, придърпах нежно Йоана към себе си и я целунах по устните.
- Ти успя скъпа моя... А какво е станало с онези момичета, никой не се интересува от тях, защото те ще увяхнат бързо, както цветята в кошничката. Радвам се за теб, всичко идва навреме, стига да можеш да го дочакаш.
След седмица дойде съобщението, че е приета в Икономическия факултет на Кембридж.
Целунах я повторно за успеха й.
- Благодаря за всичко Петро, за успеха ми голяма вина имаш и ти, че беше неотклонно около мен и не позволи да се поддам на съблазанта. Благодаря ти.
След 15 дни отлетя за Лондон.
Оставаше около месец до заминаването и на кирия Доротея. Събота и неделя се любихме ненаситно, знаехме, че ще дойде денят когато ще е за последно. Понякога лежахме само нежно прегърната замечтани някъде в безкрая или премислящи хубавите ни откраднати мигове.
Броените дни бързо минават. С чувство на тъга я изпратих на летището и ако има някога възможност да си спомни за един Петро намесил се в живота й..
- Петро, момчето ми - треперящият глас на Доротея - Благодаря ти, че беше покрай мен, че успя да запълниш една празнота в мен. Благодаря и за Йоана, че я накара да повярва в себе си. Желая ти успех в живота, момчето ми.
И отново беше прекрасен топъл летен ден. Магдалена се бе сгушила в обятията ми немърдаща.
- Маги, не ти ли умръзна да пътуваме един към друг, докато можем винаги да сме един до друг,... Маги, искаш ли да станеш моя жена....
- Да Петьо, искам да сме заедно
- Какво ще кажеш, вместо да се излежаваме, да се качим на беемвето и да съобщим и на родителите си, а по пътя ще обсъждаме къде ще работим и жиеем занапред. Свят широк за всички има място.
Присегнах в нощното шкафче и взех кутийката с пръстенчето.
- Ето това е специално за теб, най-накрая се решихме...
Сложих пръстенчето, усмивка грейна по лицето й и се притисна отново нежно към мен.
следва...
© Petar stoyanov Todos los derechos reservados