Опасно изкушение 4

                        '' Дойде есента и мен ме взеха войник, ''... се  пееше  в една песничка. А сега сме на работа, уж зазяпани в мониторите си а витаехме някъде. Някакъв роднина на полуприятел от фирмата ни,  имаше  школа за любители шофьори, споменах му, че имам позната  сега завършва гимназио и искам да й подаря курс.Излезе разбран човек и намали таксата на 40 %. Йоана започна курса, отначало неуверена, после доби смелост и Голфа стана като учебна кола. Ходехме тримата на учебния полигон, Йоана тренираше, а ние с майка я аплодирахме. Успя и взе книжка.

Няколко пъти с Мондеото на майка й пак тримата бяхме на полигона, после я напътствах по улиците към дома им. 

- Сега ще потренираш и на МиниКупъра - предложих 

- Но Петро, ами тя е още неопитен шофьор, ако... - възпротиви се кирия Доротея

- Е, и какво ще й стане на колата, нали на полигона караше и твоят Форд Мондео, а е много по-голяма кола от Минито, хайде няма страшно, само дето е по-бърза кола - смеех се - Всички коли са еднакви

Показах й как да върти гуми с повечко газ, да държи здраво волана докато включва скоростите. С майка й се смеехме закачливо когато МиниКупъра гаснеше или придърпва , но увладя и тази техника на каране.

Използвах залесия на майка й докато приготви фрапето 

- Утре  идвам пред гимназиото, подавам ти ключа на колата, аз ще се возя. Тръгваш бавничко, даваш газ за ужас на 

 всички и колата лети. Никой от съучениците ти няма  шофьорска книжка , нали

- Нее, само аз - смееше си и тя

Така и направихме. Видях я да идва с други момичета, помахах й, тя им каза нещо, после се затича към мен.  Прегърнах я през кръста, взех раничката й, пред  колата й подадох ключовете и се настаних на пасажерското място.

Тя седна решително зад волана, завъртя ключа, тихичко я напътствах. МиниКупъра изрева и бавничко тръгна.

- Дах газ и втора скорост, и  отново газ - изкомандвах

Колата се понесе напред. В огледалото гледах  немърдащите й съученици впили погледи в колата. Фокусите на онези момиченца с пушещите момчета бледнееха пред Йоана. 

Пред  пътната врата на къщата им майка й нервно  притъпваше. Йоана й свирна и присветна с фарове.

- Е, как мина - запита тя - Петро, но и ти  си,,.

- Не се безпокойте кирия Доротея - смеех се пред нея - Готова е състезателка за Формулите. Йо, наемаш ли се утре сама да идеш и да се върнеш от училище, ще оставя колата пред вас, видя че не е страшно

- Петроо - строго изрече майка й

- Ами, аз ще отида на работа с Голфа, и без това с МиниКупъра не се вестявам около фирмата - заоправдавах се

Тя се съгласи малко неохотно. А Йоана беше на върха на щастието си и няколко дни колата беше  у нея.

            Не изоставаше и  с  учението, взе някакви изпити предварително, събраха документи и отлетяха за Лондон на подготовка и предварително  кандидатстване  там...

При последното си гостуване при Магдалена, по нейно настояване, си харесах едно ВМW 530, голямо , удобно, но нещо не се споразумяхме за цената с продавача. Няколко седмици преди Великден те се обади

- Честито  BMW, моя колежка ми продаде  колата си , само че е  модел 730, била й много голямо, кога можеш да дойдеш

- Как кога, веднага, тъкмо  за празниците и ще сме заедно - отговорих без колебание

Кола мечта, широка, удобна, колкото два МиниКупъра. Разплатих се с Магдалена, все пак още не сме никакви, а 5-6 хиляди евро да си пари. Отново не смеех да се фукам в работата, не споменах нищо за нея пред Йо и Доротея, заключих я в гаража и да не  им давам  излишни обяснения, защо, от къде, ама как.

             Оставаха броени дни до  тържеството послучай завършването на випуска им. Притесняваха се, че макар и ново  Мондеото на кирия Доротея, не било чак толкова представително. Разсеях опасенията им за представителен превоз до Прото Гимназио

- Това ще е моя задача, само кажете кога и в колко часа да съм прд вас - скромно предложих

Пет минути преди уговореното време спрях  черното си BMW пред тях. Нарамих кошничката с цветя и натиснах звънеца на входната врата

- Йоана, скъпа Йо, пожелавам ти успех в живота, ти успешно изпълни своята част от обещанието.  Госпожо Доротея, честито и на вас... Да вървим.

Отворих широко пътната врата.

- Госпожи, разрешете - казах и с поклон - Колата ви чака

Те явно се стъписаха, поглеждаха се една-друга, ту колата, ту мен.

- Заповядайте, чака ни вълнуващо тържество...

Подхванах ги нежно като излизаха от колата, предвидливо бях купил букет червени рози, подадох го на Доротея. Милата тя, от радост и вълнение ли, от суматоха ли бе забравила да купи, въздъхна облекчено и се усмихна приятелски.

Хванаха ме подръка и запристъпяхме към началото на червения килим пред залата за тържеството. Поспрях се, прошепнах им тихичко

- Ще продължите сами напред, ще има фотографи...

Майка и дъщеря вървяха под ръка по червения килим горди и щастливи, осветявани от светкавиците на фотоапарати.

              Тържеството по случай завършването  на Йоана в Прото Гимназио беше в разгара си. Випускниците стискаха дипломите си, букети цветя, поизпотени от свеквавиците на фотоапаратите, весели и  усмихнати. 

Родители и съученици се прегръщаха, бърбореха си пожелания, отпиваха от питиетата си.

- Ще ви чакам пред колата, не се притеснявайте, забавлявайте се... - успях да им прошепна в шумотевицата

Пуснах си музика в колата, търпеливо зачаках. Усмихнах се, все пак точно така трябваше да постъпя, за тях може и да съм най-добрият човек, но който ме види до тях изтипосан за снимка...А нали и мистър Констанинос, ще си помисли, тоя пък какво прави на тържеството на дъщеря ми. Ами, след време , когато Йо се върне към спомените си от ученическите години, няма ли да се запита същото.

Видях ги да излизат от залата с още две семейства, излязох от колата и застанах мирно до нея.Както съм с костюм и вратовръзка, изглежда ми е трябвало само униформена шапка и съм семеен шофьор. Засмях се над сравнението си.

Те се разделиха с другите семейства, посрещнах ги, вежливо отворих задните врати, настаниха се, затворих вратите и бавничко потеглихме към дома им.

Издебнах докато кирия Доротея си приготви домашния тоалет, придърпах нежно  Йоана към себе си и я целунах по устните.

- Ти успя скъпа моя... А какво е станало с онези момичета, никой не се интересува от тях, защото те ще увяхнат бързо, както цветята в кошничката. Радвам се за теб, всичко идва навреме, стига да можеш да го дочакаш.

След седмица дойде съобщението, че е приета в Икономическия факултет на Кембридж.

Целунах я повторно за успеха й.

- Благодаря  за всичко Петро, за успеха ми голяма вина имаш и ти, че беше неотклонно около мен и не позволи да се поддам на съблазанта. Благодаря ти.

След 15 дни  отлетя за Лондон.

Оставаше около месец до заминаването и на кирия Доротея. Събота и неделя се любихме ненаситно, знаехме, че ще дойде денят когато ще е за последно. Понякога лежахме само нежно прегърната замечтани някъде в безкрая или премислящи хубавите ни откраднати  мигове.

Броените дни бързо минават. С чувство на тъга я изпратих на летището и ако има някога възможност да си спомни за един  Петро намесил се в живота й..

- Петро, момчето ми - треперящият глас на Доротея - Благодаря ти, че беше покрай мен, че успя да запълниш една празнота в мен. Благодаря и за Йоана, че я накара да повярва в себе си. Желая ти успех в живота, момчето ми.

              И отново беше прекрасен топъл летен ден. Магдалена се бе сгушила в обятията ми немърдаща.

- Маги, не ти ли умръзна да пътуваме един към друг, докато можем  винаги да сме един до друг,... Маги, искаш ли да станеш моя жена....

- Да  Петьо, искам да сме заедно

- Какво ще кажеш, вместо да се излежаваме, да се качим на беемвето и да съобщим  и на родителите си, а по пътя ще обсъждаме къде ще работим и жиеем занапред. Свят широк за всички има място.

Присегнах в нощното шкафче и взех кутийката с пръстенчето.

- Ето това е специално за теб, най-накрая се решихме...

              Сложих пръстенчето, усмивка грейна по лицето й и се притисна отново нежно към мен.

следва...