11 mar 2023, 8:37

Опрощаване

  Prosa » Otros
790 0 0

Осъдихме ги, без да ги познаваме. Съдихме и знайни, и незнайни. Всъщност искахме да избягаме

от собствената си присъда. Изправена пред собствен съд, нямам силни аргументи в своя полза.

А вътрешните гласове са готови да ме одерат.

Споря с тях като за последно. Не съм готова да се призная за виновна дори и пред очевидни грешки.

Този съд ще завърши с взаимно опрощаване

или със затовор за всички.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...