Опрощаване

Prose » Others

788 0 0

Осъдихме ги, без да ги познаваме. Съдихме и знайни, и незнайни. Всъщност искахме да избягаме

от собствената си присъда. Изправена пред собствен съд, нямам силни аргументи в своя полза.

А вътрешните гласове са готови да ме одерат.

Споря с тях като за последно. Не съм готова да се призная за виновна дори и пред очевидни грешки.

Този съд ще завърши с взаимно опрощаване

или със затовор за всички.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Prose 3.8K 5.0

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Prose 3.9K 5.0

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Prose 5.4K 5.0

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Prose 2.6K 5.0

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Prose 3.9K 5.0

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Prose 3.7K 5.0