11.03.2023 г., 8:37

Опрощаване

787 0 0

Осъдихме ги, без да ги познаваме. Съдихме и знайни, и незнайни. Всъщност искахме да избягаме

от собствената си присъда. Изправена пред собствен съд, нямам силни аргументи в своя полза.

А вътрешните гласове са готови да ме одерат.

Споря с тях като за последно. Не съм готова да се призная за виновна дори и пред очевидни грешки.

Този съд ще завърши с взаимно опрощаване

или със затовор за всички.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...