Елена не вярваше на очите и ушите си. „Това ли щеше да бъде животът, който Славчо обещаваше да живеят?”. За четиридесет годишната жена имаше два пътя. Да остане отново сама и да се надява най-после да намери своята истинска половинка или да приеме тази реалност.
.....
Елена растеше буйна. На нейните години другите момичета вече се влюбваха, а тя все с момчетата. Дори отряза сама с ножица дългата си коса, за което отнесе солидна доза бой от майка си. Баща си не помнеше. Беше починал доста отдавна. Сега с майка и живееше чичо Ненко. Него щеше да помни за цял живот.
Завари я да се излежава гола на дивана и докато се усети да извика, той я награби. Не го спряха нито нейните петнайсет години, нито, че живееше с майка и, нито девствеността и. Само след като задоволи нагона си, я предупреди заплашително да си трае. Подхвърли и тридесет лева като на куче и излезе. Елена преглътна сълзите и унижението. Взе парите от пода, все пак тогава бяха много пари. Но през следващите дни с нея ставаше нещо ...