Още от мемоарите
Ботевият поход…
Който не е ходил – няма да разбере. Не, не става дума за показна патриотична проява. Макар в Козлодуй, на Милин камък, в Йолковица, при паметника на Околчица - нещо особено обхваща човека. Нещо, което не може да се опише. Трябва да се изживее…
1969 година. Училището организира група. Днес почти всеки сам се оправя, тогава ни осигуриха палатки, одеала, храна, вода… Ние имахме само личен багаж в раницата. Трактор с ремарке возеше необходимото, движеше се пред нас, в него трима души от училището, та когато пристигахме – палатките разпънати, храната ни чака.
Задачата беше да вървим, да гледаме и да мислим. Който каквото…
Макар мислите да бяха насочени от… Не зная от кого или какво, но минавайки, примерно, през Матеев геран, си представяш възторжените бунтовници, малко преди това слезли от „Радецки“ и още несблъскали се с робската реалност…
А после, катерейки се в Балкана към Околчица, виждаш в съзнанието си уморените, разочаровани, изранени четници, отиващи към своята Голгота…
Не, не може да се опише…
Трбва да се изживее. Всеки лично – за себе си…
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Дочке!
-
. "Нещо, което не може да се опише. Трябва да се изживее…"
Така е. -
Благодаря, Пепи, Надя!
Ненапразно казвам: "Друго време, други хора На сами 2 юни, след тържествата, се връщахме в лагера, под надзора на отговорниците всички чистеха, палатките - в ремаркето, ние към града, където ни чакаше автобус.
Друго време, други хора... -
Вилата ни е близо до Ботева поляна. Едва ли е останало нещо от чувствата, но плен и пожар оставят след себе си походниците. Всяка година чистим след тях.
-
Най-хубавите ми спомени и изживявания са от ученическите екскурзии. Времето на израстването и възприемането на света, когато въображението и впечатленията са най-силни.
Мъдрост си ти!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
