Още от мемоарите
Ботевият поход…
Който не е ходил – няма да разбере. Не, не става дума за показна патриотична проява. Макар в Козлодуй, на Милин камък, в Йолковица, при паметника на Околчица - нещо особено обхваща човека. Нещо, което не може да се опише. Трябва да се изживее…
1969 година. Училището организира група. Днес почти всеки сам се оправя, тогава ни осигуриха палатки, одеала, храна, вода… Ние имахме само личен багаж в раницата. Трактор с ремарке возеше необходимото, движеше се пред нас, в него трима души от училището, та когато пристигахме – палатките разпънати, храната ни чака.
Задачата беше да вървим, да гледаме и да мислим. Който каквото…
Макар мислите да бяха насочени от… Не зная от кого или какво, но минавайки, примерно, през Матеев геран, си представяш възторжените бунтовници, малко преди това слезли от „Радецки“ и още несблъскали се с робската реалност…
А после, катерейки се в Балкана към Околчица, виждаш в съзнанието си уморените, разочаровани, изранени четници, отиващи към своята Голгота…
Не, не може да се опише…
Трбва да се изживее. Всеки лично – за себе си…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Коновски Все права защищены
