XIII
Затворих житието на Доброслав. Излязох на балкона и зареях поглед над короните на цъфналите дръвчета, които на вълни, на вълни се устремяваха към склоновете на две от градските тепета. Досега с изморения си взор се опитвах да проникна в цветното море на миналото и да разгадая спотаения в старите къщи глъч, да доловя съкровеното, а и да овладея залутания си дух. Все не успявах и безмилостното настояще ме приласкаваше с объркваща ме жадна страст, вчепкала ме в живота, чиито смисъл продължавах да търся. Все по-често се съмнявах в здравомислието си, наблюдавайки действителността покрай себе си. Аз ли бях още недотам осъзнат или всичко покрай мен бе объркано от някаква сила, на която не знаех как да изляза насреща, за да въдворя нужната ми духовна хармония?
И тези парламентарни избори приключиха. Разбрах, че четиридесет и седем процента от имащите право на глас, не са се възползвали от възможността си да го пуснат, не са го пуснали дори и като Чудомировия селянин, поне с вика “Юря-я-я! ...