XXXIX

     В следващите дни доста обители обиколих и с интересни люде се срещнах. Тъкмо бях разтворил чудно изписан панегирик в една манастирска библиотека и се любувах на везаното писмо, когато някой ме потупа по рамото. Насреща си видях мой стар познайник. С поп Петър ни се беше случило да посетим софийския манастир, в който твореше Матей Граматик, та тогава при него се учеше да рисува букви йеромонах Даниил. Учителят му много го похвали - каза ни, че по-старателен преписвач и украсител на книги не е виждал. Та сега насреща ми беше точно йеромонах Даниил. Прегърнахме се, просълзени:

     - Виж ти, та това е чудо - след години, преживели чумата, отново да се съберем и то живи и здрави! - мълвеше той, развълнувано.

     - Бог го е искал, а рече ли Господ, всичко става! - радвах се и аз.

     - Разправяй - как стигна чак до тук? - попита ме Даниил.

     - Нали знаеше, че в София се отбих уж само за малко? - засмях се аз и от дума на дума, всичките си патила му разказах.

     - А ти защо напусна обителта на Матей Граматик? - на свой ред се заинтересувах .

     - Аз търся къде има книги и вървя подир тях - такава ми е орисията. Ето, скоро преписах едно творение на патриарх Евтимий, а също и житието на Свети Иван Рилски - рече Даниил.

     - Значи сам си търсиш работа?

     - О, много видни люде се сещат за мен. Скоро търновският митрополит ми заръча да препиша един панегирик. Сега бързам да свърша с него, че и от Врачанския и Етрополския манастири ме викат, та чак и от Света гора - и там работа са ми намерили - разприказва се старият ми познайник.

     - Зная, че Матей Граматик те бил срещал с първопечатника ни - с Яков Крайков от Камена река, Коласийско. Не е ли по-лесно, вместо да преписваш книгите, да ги печаташ като него? - полюбопитствах аз.

     - Пари и человеци трябват за това, а и по-красиви стават книжиците като се изписват. Ето - всеки познава, че тези букви аз съм ги рисувал и на душата ми става хубаво! - въздъхна йеромонах Даниил.

     - А знаеш ли, че Яков Крайков освен богослужебни, печата и писмена за пътници - с много свободен изказ? - продължих да се интересувам за първопечатника.

     - Е да, защото повече люде ги търсят - рече приятелят ми и с пачето си перо, гиздаво изреди имената на всички творби, които се съхраняваха в обителта, та да ми помогне да изпълня заръката на архиепископ Рали.

     - Ела с мен - искам да ти покажа нещо в манастирската църква! - подаде ми списаното Даниил и ме поведе. - Виж тези икони! Можеш ли да познаеш от кого са зографисани? - попита ме той.

     - Прилича ми на Пименова работа. В софийската черква “Света Петка Самарджийска” съм виждал подобни и те от Пимен Зографски бяха изписани - рекох аз.

     - Да, доскоро той беше тук. Извикаха го друг храм да зографисва, но погледни какви красоти ни остави! - и Даниил ми показа изработеното от майстора. - Божият дух е вложил в рисунъка. Йероманах Пимен украси и някои книги, които аз преписах. Господ много дарби му е дал. На няколко пъти съм го чувал как напътства християните с Божието слово. Та не само Зограф, но и проповедник е той.

     Заедно с новооткрития си приятел аз бързо изпълних заръчаното ми от архиепископа. В следващите дни обиколих и други обители и скоро се прибрах в Търновград.

     Митрополит Рали остана доволен от работата ми. Аз се бях срещнал с много свещеници - разговарях с тях и ги убеждавах, че при даден ни знак, трябва като един да се вдигнем на борба срещу турците. Казвах им, че на свой ред и те следва да бъдат учители на паството си, защото най-важното е всинца християни да са единни и като железен юмрук да ударят по поробителя.

XL

     Когато се изморях от четене на Доброславовата история, аз се приготвях за излизане и след разходка през градската градина, посещавах близката библиотека.Така веднъж, след като дълго се рових из книгите, попаднах на нещо интересно - казваше се “Кой кой е сред българите? XV-XIX век.” Представляваше сборник, издаден под редакцията на ст.н.с. д-р Илия Тодев и съдържаше данни за петстотин и една  личности, живяли през епохата на османското владичество. Направи ми впечатление написаното за Тодор Балина. Основен извор за реконструкцията на биографията на този виден български политически деец били посланията на съмишленика му - на дубровнишкия търговец Павел Джорджич до някои европейски короновани глави. Именно Джорджич писал за Балина, че той е “пръв благородник на Никополския санджак”. В Никопол било разкрито голямо съкровище от златни и сребърни съдове от края на Второто Българско царство, сред които имало и една лъжица с монограм “Балинова лъжица”. Наученото много ме зарадва - значи наистина Тодор Балина и Шишман Трети са били потомци на последния български цар - Иван Шишман! Вярно ги е обрисувал Доброслав в своето житие! Павел Джорджич представил Балина и така: ”Беят и кадията на Никопол толкова го обичаха, щото гледаха чрез неговите очи. А що се отнася до охолността в поминъка, той има предостатъчно и за себе си, и за да поддържа други.” Авторите на сборника считат, че Тодор Балина застава в самия център на подготовката на първото Търновско въстание, защото е “човек с по-широк кръгозор и личност със значително влияние сред сънародниците си.”

    Господи, моля те, нека и сега да има такива хора! Кога най-после ще счупим оковите на икономическото робство и ще се отърсим от духовния гнет? Някога били ли сме свободни?

     Усетих се, че мълвя мислите си и съседът ми по маса в читалнята ме наблюдава с интерес. Дали бях напълно оздравял? Не трябва толкова да се вълнувам. Но осъзнах колко обичам Родината си и българския народ! Ето, стараех се да подтисна своите чувства, но те избликнаха. Обществото ни не бе познало щастието - то се задушаваше, привело глава и унижавано. От собствен опит знаех какво е да загубиш здравето си и нищо на света да не те радва и добре разбирах защо и целият български народ е безрадостен - та той никога не е бил напълно независим, а за обществото свободата е като здравето за индивида. Спомних си, че бях чел една мисъл на видния римски юрист и оратор - Цицерон: ”Ние сме истински свободни тогава, когато сме запазили способността си да разсъждаваме самостоятелно, когато необходимостта не ни принуждава да защитаваме натрапени и в известен смисъл предписани ни мнения.” Дали, за да е независим човек е достатъчно да се научи да мисли умно и с грижа не само за своето щастие, но и за това на другите? Но как да го постигне? Вече мразя насилията и кръвопролитията, заради каквато и висша цел да ни внушават че са те.  Все повече се убеждавам, че трябва да се влагат най-много средства за непрекъснато образоване и възпитаване в дух на добро на хората, за да могат те да се почувстват свободни, но така, че да не ограничават независимостта и на другите покрай себе си. Ето, достигнах до извод, направен още от българския писател, журналист и председател на Българския революционен централен комитет - от Любен Каравелов /1834 г.-1879 г./.  Но защо, въпреки че е толкова ясно коя е най-висшата ценност, все се намира някой, който иска да господства над всички и най-арогантно счита себе си за връх на Божието творение. Той поставя материалното лапачество, кражбата и грабежа над върховните духовни сили. Този  подтисник  е  едновременно  и  лицемерен – лъжата, измамата  и  изнудването са основните му оръжия, с които подчинява обикновените хора. 

     По пътя към къщи продължавах да мисля какво да се направи, за да се почувстваме най-после свободни. Прибрах се и побързах отново да разгърна Доброславовото житие.

                                   Следва продължение